Въпрос
Съществува ли първоначална Библия?
Отговор
Отговорът на този въпрос е едновременно и „да“ и „не“. В най-прекия смисъл, не, оригиналните документи, които съставляват 66-те канонични книги на Библията – понякога наричани „автографи“ – не са притежание на нито една организация. Въпреки това, в един практичен смисъл, да, човечеството притежава реалните думи и книги, които съставляват Словото на Бога. Как е възможно това? За да разберем как е написана първоначалната Библия и как се съпоставя с това, което четем днес, важно е да разберем процеса, който е довел до оригиналния списък и какво се е случило след това.
Произход на първоначалната Библия
Според скептиците, никога не е имало „първоначална“ Библия. Те смята, че Библията е продукт на човека, не на Бога, а че се е „появила“ чрез векове от дописване и преработки.
Вярно е, че Библията е написана през определен период от време. Тя е написана от 40 автори за период от около 1500 години. Светото Писание се състои от 66 канонични книги – 39 в Стария Завет и 27 в Новия. Старият Завет често се разделя на 3 раздела: 1) Петокнижието, което понякога се нарича „Законът“ и включва първите 5 книги от Библията; 2) Пророците – включва всички големи и малки пророчески книги; и 3) Писанията, което включва Псалми, Притчи и други книги.
Новият Завет също е разделен на три части: 1) Евангелията; 2) Църковна история, която реално включва Деяния на апостолите; 3) Апостолските послания, което включва всичко останало.
Съставяне на първоначалния Стар Завет
Как е съставена първоначалната Библия? Нейното събиране може да бъде проследено в Писанията в сравнително точен ред. След като Мойсей пише Петокнижието (Изход 17:14л 24:4,7; 34:27; Числа 33:2; Исус Навин 1:8; Матей 19:8; Йоан 5:46-47; Римл. 10:5), то е поставено в Ноевия Ковчег и така е запазено (Второзаконие 31:24). С времето други боговдъхновени текстове са добавени към първите пет книги на Библията. По времето на цар Давид и цар Соломон събраните книги са поставени в храмовата съкровищница (3 Царе 8:6) и за тях се грижат свещениците, които служат в храма (4 Царе 22:8). Допълнителни книги са добавени по времето на Цар Езекия – псалмите на Давид, притчите на Соломон и пророчески книги като Исая, Осия, Михей (Притчи 25:1). Като цяло, когато Божиите пророци говорят, техните думи са записвани и това, което се е получило е това, което днес имаме като Стар Завет.
По време на заточението на евреите в 6 в. пр. Хр., книгите са разпръснати, но не са изгубени. Около 538г. пр. Хр., по време на завръщането от Вавилонския плен, свещеникът Ездра събира книгите и добавя и други ръкописи към сборника. Тогава едно кипие от този сборник е прибрано в кивота, създаден за Втория храм. Като се следва много внимателен презицен процес са създадени и други копия за да се запазят боговдъхновените писания. Този сборник на Старозаветни книги, написан на староеврейски, е това, което в юдаизма се нарича „Еврейската Библия“.
През 3-ти век пр. Хр. Старозаветните книги са преведени на гръцки от екип от 70 еврейски учени, чиято завършена работа е наречена „преводът на 7—те“ или позната като „Септуагинта“. Септуагинтата със сигурност е била използвана и цитирана от апостолите в своите писания, включително и от ап. Павел. Най-старите ръкописи на Септуагинтата включват фрагменти от първи и втори век преди Христа.
През 1947г. са открити Свитъците от Мъртво море в района на Кумран, Израел. Различните свитъци се датират от 5 в. пр. Хр. до 1 в. сл. Хр. Историците смятат, че еврейските племена са създали това място за да запазят Словото на Бога и да съхранят ръкописите след унищожението на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. Свитъците от Мъртво море представляват почти всяка книга от Стария Завет и сравнението им с по-нови ръкописи показва, че са практически идентични. Най-големите отклонения се оказват различният начин на изписване на някои имена и числа в Писанието.
Свитъците от Мъртво море са свидетелство за точността и съхранението на Стария Завет и ни дават увереност, че Старият Завет, който имаме днес е Старият Завет, който е бил използван и от Исус. Всъщност, евангелист Лука записва едно изявление на Исус относно събирането на Стария Завет: In fact, Luke records a statement made by Jesus regarding the assemblage of the Old Testament: “Затова и Божията премъдрост каза: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и гонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създанието на света – от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение” (Лука 11:49-51, добавен акцент – бел. авт.). В тези стихове Исус потвърждава 39 книги на Стария Завет. Смъртта на Авел се намира в Битие, а смъртта на Захария във Второ Летописи – последната книга в Еврейската Библия.
Съставяне на първоначалния Нов Завет
Съставът на Новия Завет официално е утвърден на Събора в Картаген през 397 г. сл. Хр. Въпреки това, по-голямата част от книгите на Новия Завет са били приети като авторитетни много преди това. Първият сборник на новозаветни книги е предложен от човек на име Маркион през 140 г. сл. Хр. Маркион е бил докетист (докетизмът е система от вярвания, според която всичко духовно е добро, а всичко материално е зло). По тази причина Маркион изключил от сборника всяка книга, която говори за Исус като едновременно с божествен и човешки характер. Той също редактирал и посланията на ап. Павел според своите убеждения.
Следващият познат сборник е т.нар. Мураториев Канон, датиран през 170 г. сл. Хр. Той включва всички четири евангелия, Деяния на апостолите, 13 от посланията на ап. Павел, 1,2 и 3 Йоаново, Юда и Откровение. Окончателният канон на Новия Завет е определен от св. Атанасий Велики през 367 г. сл. Хр. и одобрен от Събора в Картаген през 397 г.
Историята, обаче, ни показва, че този Нов Завет, който имаме в съвременните Библии е бил познат много по-рано и той точно отразява това, което „автографите“ съдържат.
Първо, самото Писание показва, че книгите на Новия Завет са били смятани за боговдъхновени и равнопоставени с тези на Стария Завет. Например, ап. Павел пише: For example, Paul writes, "защото Писанието казва: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“, и: „Работникът заслужава заплатата си.“” (1 Тимотей 5:18, добавен акцент – бел. авт.). Вторият цитат е от Лука 10:7, което показва, че ап. Павел приема Евангелието от Лука като „Писание“. Друг пример включва едно изявление, направено от ап. Петър: “И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел." (2 Петрово 3:15-16, добавен акцент – бел. авт). It is Така става ясно, че ап. Петър смята Павловите послания като еднакво боговдъхновени наред със Старозаветния канон.
Второ, цитатите, които ранните отци са използвали ни помагат да възстановим почти целия Нов Завет, така, както го познаваме днес. Например, св. Климент Римски (ок. 95 г.) цитира 11 новозаветни книги, св. Игнатий Богоносец (ок. 107г.) цитира почти всички новозаветни книги, а св. Поликарп Смирненски (ученик на св. Йоан Богослов, ок. 110г.) цитира 17 новозаветни книги. Като използваме цитатите на ранноцърковните отци, можем да сглобим целия Нов Завет, с изключение на 20-27 стиха, повечето от 3-то Йоаново. Всички тези доказателства потвърждават факта, че Новият Завет е бил утвърден много преди Събора в Картаген през 397г. и че Новият Завет, който имаме днес е същия като този, който е написан преди 2000г.
Трето, буквално няма място за сравнение между Новия Завет и други писания от древността по отношение на намерени ранни копия на ръкописите. Има 5300 копия на гръцки, 10 000 на латински и 9000 разни копия на Новия Завет, открити до днес, а археологията продължава да открива нови. Съотношението между ранната датировка и огромния брой копия на Новия Завет дава основание на експертът историк Сър Фредерик Кениън (бивш директор и уредник на Британския Музей) да каже: „В такъв случай интервалът между датите на първоначалното написване и най-ранното съществуващо доказателство става толкова малък, че практически е незабележим. Така и последната следа от съмнение е премахната, че Писанията са дошли до нас така, както са написани. Можем да смятаме за напълно удостоверени както автентичността, така и целостта на книгите на Новия Завет.”
Първоначалната Библия – Заключение
В заключение можем да кажем, че дори и никой да не притежава днес първоначалните „автографи“, имаме много и достатъчно копия, които, чрез усилията на библейските историци и науката текстова критика, ни дават голяма увереност, че днешната Библия е точно отражение на труда на нейните първи автори.
English
Съществува ли първоначална Библия?
