Въпрос
Какво казва Библията за превъзмогването на скръбта?
Отговор
Скръбта е емоция, характерна за човешкия опит, и ние сме свидетели на моменти на скърбене в цялото библейско повествование. Много библейски герои са преживели дълбока загуба и тъга, включително Йов, Ноемин, Хана и Давид. Дори Исус е скърбял (Йоан 11:35; Матей 23:37-39). След като Лазар умира, Исус отива в село Витания, където Лазар е погребан. Когато Исус вижда Марта и другите оплаквачки да плачат, Той също плаче. Той е трогнат от тяхната скръб, както и от факта на смъртта на Лазар. Удивителното е, че въпреки че Исус е знаел, че ще възкреси Лазар от мъртвите, Той избира да скърби заедно с другите. Исус наистина е първосвещеник, който може да "състрадава с нас в нашите слабости" (Евреи 4:15).
Една от стъпките за преодоляване на скръбта е да имаме правилна перспектива за нея. Първо, да признаем, че скръбта е естествена реакция на болката и загубата. Няма нищо лошо в това да скърбим. Второ, знаем, че времето на скръб служи на определена цел. В Еклисиаст 7:2 се казва: "По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си." Този стих подсказва, че скръбта може да бъде добра, защото може да освежи гледната ни точка за живота. Трето, не забравяме, че чувствата на скръб са временни. "Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост." (Псалм 30:5). Скръбта има край. Скръбта има своето предназначение, но също така има и своя предел.
Във всичко това Бог е верен. Има много текстове в Писанито, които ни напомнят за Божията вярност по време на скръб. Той е с нас дори в долината на мрачната сянка (Псалм 23:4). Когато Давид скърби, той се моли така в Псалм 56:8: "Ти си преброил скитанията ми; сложи сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?" Образ на Бога, който улавя сълзите ни, е изпълнен със смисъл. Той вижда нашата скръб и не я пренебрегва. Подобно на Исус, който влиза в скръбта на плачещите във Витания, Бог влиза в нашата скръб. В същото време Той ни уверява, че не всичко е загубено. Псалм 46:10 ни напомня да се "успокоим" и да си починем в знанието, че Той е Бог. Той е нашето убежище (Псалм 91:1-2). Той съдейства за доброто на онези, които е призовал (Римляни 8:28).
Важна част от преодоляването на скръбта е да я изразим пред Бога. Псалмите съдържат многобройни примери за изливане на сърцето пред Бога. Интересно е, че псалмопевецът никога не завършва там, където е започнал. Той може да започне псалма с изразяване на скръб, но почти винаги ще го завърши с възхвала (Псалм 13; Псалм 23:4; Псалм 30:11-12; Псалм 56). Бог ни разбира (Псалм 139:2). Когато общуваме с Него, ние сме способни да отворим умовете си за истината, че Той ни обича, че е верен, че е в контрол и че знае как ще постъпи за наше добро.
Друга важна стъпка в превъзмогването на скръбта е да я споделите с другите. Тялото Христово е създадено, за да облекчава бремето на отделните си членове (Галатяни 6:2), а съмишлениците имат способността да "плачат с онези, които плачат" (Римляни 12:15). Често скърбящите са склонни да избягват другите, което засилва чувството на изолация и страдание. Много по-здравословно е да се потърси консултация, а груповата терапия може да бъде безценна. Групите предлагат възможност човек да бъде изслушан, да получи полезно насърчение, другарство и насоки за превъзмогване на скръбта. Когато споделяме историите си с Бога и с другите, скръбта ни намалява.
За съжаление, скръбта е част от човешкия опит. Загубата е част от живота, а скръбта е естествена реакция на загубата. Но ние имаме надеждата на Христос и знаем, че Той е достатъчно силен, за да понесе бремето ни (Матей 11:30). Можем да предадем болката си на Него, защото Той се грижи за нас (1 Петрово 5:7). Можем да намерим утеха в Светия Дух, нашия Утешител (Йоан 14:16). В скръбта ние предаваме бремето си върху Него, разчитаме на общността на Църквата, задълбочаваме се в истината на Словото и накрая получаваме надежда (Евреи 6:19-20).
English
Какво казва Библията за превъзмогването на скръбта?
