Въпрос
Каква власт има пастора в църквата?
Отговор
Църквата е наречена „Божието стадо“ (1 Петр. 5:2), „паство, което е поверено“ (1 Петр. 5:3) и „Божия църква“ (Деян. 20:28). Исус е „главата на църквата“ (Еф. 5:23) и главния Пастир (1 Петр. 5:4). По право, църквата принадлежи на Исус и Той има власт над нея (Мат. 16:18). Това важи както за една местна църква, така и за вселенската църква.
Божият начин да изгражда Своята църква е като използва хора във функцията на пастори. На първо място, пасторът е старейшина (презвитер – бел. пр.), и заедно с другите старейшини има следните отговорности:
1) Да надзирава църквата (1 Тим 3:1). Основното значение на думата „епископ“ е „надзорник“. Главна отговорност на пастора и на другите старейшини е цялостният надзор над служението и дейностите в църквата. Това включва и управлението на финансите в църквата (Деяния 11:30).
2) Да ръководи църквата (1 Тим. 5:17). Думата , преведена като „ръководи“ буквално означава „да стои отпред“. Идеята е да ръководи, да внимава, да бъде посветен в грижата. Това включва и отговорността да упражнява църковна дисциплина и да изправя тези, които грешат по отношение на вярата (Мат. 18:15-17; 1 Кор. 5:11-13).
3) Да храни църквата (1 Петр. 5:2). Думата „пастор“ произлиза от думата „пастир“. Пастирът има отговорност да „храни стадото“ с Божието Слово и да го ръководи по правилен начин.
4) Да пази доктрината на църквата (Тит 1:9). Учението на апостолите е трябвало да бъде предадено на „верни хора“, които да го предадат и на други (2 Тим. 2:2). Да запази целостта на благовестието е една от най-висшите цели на пастора.
Някои пастори разглеждат титлата „епископ“ като заповед да са включени във всичко. Дали става дума за това как се управлява озвучителната система, или да се избират песни за неделната служба или завеси за неделното, някои пастори възприемат като свое задължение да бъдат включени във всяко решение. Това не само е много уморително за един пастор да участва във всяка среща на всеки екип, но това ограничава и другите да използват дарбите си в служение на църквата. Един пастор може едновременно и да надзирава и да делегира. В допълнение, библейският модел на множество старейшини, заедно с дяконите, които са назначени да подпомагат служението на пастора не позволява на пастирската функция да бъде обсебвана само от един човек.
Заповедта да „управлява“ църквата може да се разбира и по краен начин. Основната отговорност на пастора е да управлява църквата заедно с другите старейшини и неговият фокус трябва да бъде преди всичко духовен – да се занимава с въпроси като духовното изграждане на вярващите хора и тяхното екипиране за делото на служението (Еф. 4:12). Чували сме за пастори, които са изглеждат повече като диктатори, отколкото като пастири и да изискват хората да получават тяхното одобрение за това, къде да инвестират, дали да излязат в отпуск и т.н. Такива хора, както ни се струва, просто желаят да упражняват контрол и не са подходящи да управляват църквата на Бога (вижте 3 Йоаново 9-10).
Текстът в 1 Петр. 5:3 съдържа чудесно описание на едно балансирано пастирско служение: "нито като че господствате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото." Властта на пастора не е да бъде използвана за да „господарува“ над църквата, а по-скоро пастирът трябва да бъде за пример за другите в истина, любов и благочестие. (Вижте 1 Тим. 4:12) Пасторът е „Божий настойник“ (Тит 1:7), и той е отговорен пред Бога за това как ръководи църквата.
English
Каква власт има пастора в църквата?
