Въпрос
Какво казва Библията за устояването?
Отговор
Библията има какво да каже за устояването в няколко различни контекста. Ясно е, че Писанията учат, че онези, които "побеждават" и постоянстват във вярата, ще наследят вечен живот (Откровение 2:7). Тази истина е изразена и в Колосяни 1:23, където виждаме, че хората ще бъдат святи, непорочни и неподлежащи на укор ако останат основани и твърди във вярата и без да се помръднат от надеждата, открита на тях в благовестието. Така че всички християни би трябвало да са съгласни, че в крайна сметка спасени са онези, които наистина устояват и продължават да вярват в Евангелието.
Сред християните има две много различни мнения по въпроса за устояването на светиите. Първото е арминианското мнение, според което е възможно истинските християни да се отвърнат от Бога и да не устоят. Това е в съгласно възгледа за спасението, в центъра на която е "свободната воля" на човека. Логически последователно е, че ако изборът на "свободната воля" на човека е определящ фактор за неговото спасение, то тогава би било възможно този човек по-късно да избере да отхвърли Бога и по този начин да загуби спасението си.
Библията обаче ясно учи, че ние се "раждаме отново" чрез Светия Дух, което води до нашето повярване в Христос. Всички, които са били "новородени", имат вечна сигурност и ще устоят. Доктрината за устояването на светиите се основава на обещанието, че "Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос" (Филипяни 1:6), и на изявлението на Исус, че "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен" и "от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо" (Йоан 6:37, 39).
Освен концепцията за устояване по отношение на спасението, съществуват и библейски увещания за устояване в християнския живот. В пастирските си послания до Тимотей апостол Павел напомня на младия пастор следното "Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си." (1 Тимотей 4:16). Характерът на Тимотей е бил на благочестив човек, а учението му е било здраво и основано на Библията. Павел го предупреждава бъде внимателен и да постоянства в тях, защото - и това е предупреждение за всички християни - постоянството в благочестивия живот и вярата в истината винаги съпътстват истинското обръщане (Йоан 8:31; Римляни 2:7).
Допълнителни увещания за устояване в християнския живот идват от Яков, който ни предупреждава да бъдем "изпълнители на словото, а не само слушатели", защото онези, които слушат, но не вършат, "мамят себе си". "А който гледа в съвършения закон на свободата и продължава в него [упорства] ... този ще бъде благословен в това, което върши" (Яков 1:22-24). Смисълът тук е, че християнинът, който устоява в благочестието и духовните дисциплини, ще бъде благословен в самия акт на устояването. Колкото повече постоянстваме в християнския живот, толкова повече Бог излива Своите благословения върху нас като по този начин ни дава възможност да продължим да устояваме. Псалмистът ни напомня, че има голяма награда за постоянството в християнския живот. В спазването на Божиите заповеди има "голяма награда" за душите ни (Псалм 19:11), душевен мир, чиста съвест и свидетелство пред света, по-красноречиво от много думи.
Яков също така ни увещава да постоянстваме при изпитания, защото тези, които го правят, ще бъдат благословени и ще получат "венеца на живота", който Бог е обещал (Яков 1:12). Точно както истинският вярващ ще бъде вечно сигурен в своето спасение, неговата вяра ще бъде устойчива и в скърбите, болестите, преследванията и другите житейски изпитания, които сполетяват всички вярващи. Ако желаем да водим благочестив живот в Христос, ще страдаме от преследвания (2 Тимотей 3:12), но вярващите ще устоят, пазени от силата на Светия Дух, който е гаранция за нашето спасение и който ще ни държи "силни докрай", постоянствайки, за да бъдем "непорочни в деня на нашия Господ Исус Христос" (1 Коринтяни 1:8).
English
Какво казва Библията за устояването?
