Въпрос
Споменава ли се фениксът в Библията?
Отговор
Фениксът, наричан понякога "огнена птица", е митична птица с ярки цветове, която е имала мощна символика в древния свят. В легендите се казвало, че след дълъг живот фениксът изгаря на пепел, а след това отново възкръсва за живот и нова младост. С изключение на няколко неправилни превода на стих от Йов, Библията не споменава феникса.
В Древен Египет фениксът се свързвал със слънцето и се смятал за проява на божество. В гръко-римския свят фениксът станал символ на цикличния възглед за историята, в който времето било разделено на периоди. На всеки 540 години от останките на феникса се раждал нов феникс в знак на политическо, социално и религиозно обновление.
Макар че митът за феникса не се основава на Библията, легендата за него се използва както в християнството, така и в юдаизма, за да илюстрира библейската истина.
Според една от еврейските традиции фениксът е получил вечен живот, защото е устоял на изкушението да яде от забранения плод от дървото за познаване на доброто и злото в Едемската градина. В някои преводи на Библията фениксът се споменава като символ на дълъг живот в книгата на Йов: "Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът" (Йов 29:18, Танах, 1917 г.). В Новата ревизирана стандартна версия текстът се чете по същия начин. Тази конкретна формулировка е предмет на дискусия, тъй като еврейската дума, използвана в Йов 29:18, chol, на друго място се превежда като "пясък". (Гръцката Септуагинта превежда chol като "палма" в Йов 29:18.) Идеята, че Йов говори за феникс, идва от един еврейски мидраш.
Няколко раннохристиянски автори правят аналогия между феникса и християнската доктрина за възкресението и живота след смъртта. Климент Римски, свещеник и епископ от първи век, пише писмо до църквата в Коринт, в което използва митологичния феникс като илюстрация на възкресението на Исус Христос.
"De Ave Phoenice" е широко популярна поема от трети век на Луций Цецилий Фирмиан Лактанций, посветена на духовното значение на феникса. Съчиненията на Лактанций вдъхновяват англосаксонската адаптация на поемата "Фениксът", в която птицата е описана като обитаваща небесен рай, "където слънцето свети с вечна яркост като място, към което се издига душата, и където тя се храни с храна, напомняща за тайнствата" (The Anchor Yale Bible Dictionary, Vol. 5, p. 365.).
Коптският текст от VI в. "Проповед за Мария" съдържа ярко описание на феникса. В проповедта птицата се появява на сцената в критични моменти от библейската история, като например когато Бог спасява израилтяните от робството в Египет. В текста се споменава смъртта и възраждането на феникса, намеква се за възкресението на Исус Христос и ясно се говори за феникса като символ на общото възкресение от мъртвите и на живота след смъртта.
Въпреки че повечето ранни християни възприемат феникса предимно като образ на възкресението, малцина смятат, че способността на птицата да се възражда е символ на чудотворното зачатие на Христос в Дева Мария.
Друг Феникс, споменат в Библията, е пристанищен град на южния бряг на остров Крит, където Павел и неговите спътници се надяват да прекарат зимата по пътя си към Рим: "Тъй като пристанището [на Панаира] беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши, че трябва да отплаваме, надявайки се да стигнем до Феникс и да презимуваме там. Това беше едно пристанище в Крит, обърнато едновременно на югозапад и северозапад" (Деяния 27:12).
English
Споменава ли се фениксът в Библията?
