Въпрос
Библейско ли е призоваването на кръвта на Исус?
Отговор
„Призоваването на кръвта на Исус" в молитва е учение, което може да бъде проследено до някои от ранните водачи на движението „Слово на Вяра". Когано хората говорят за „призоваване на кръвта на Исус в молитва", те имат предвид практиката „поискване " на силата на Христос за преодоляване на всеки проблем чрез използването на фразата „призовавам кръвта на Исус над……"
„Призоваването на кръвта на Исус" няма никаква основа в Писанието. Никой в Библията никога не е „призовавал кръвта " на Христос. Онези, които „призовават кръвта", го правят сякаш има нещо магическо в тези думи или сякаш с използването им тяхната молитва е някакси по-силна. Това учение е родено от погрешното и еретическо виждане за молитвата, че тя наистина не е нищо повече от начин за манипулиране на Бог, за да получим каквото искаме вместо да се молим да бъде Неговата воля. Цялото движение „Слово на вяра" се основава на лъжеучението, че вярата е сила и ако се молим с достатъчно вяра, тогава Бог ще ни гарантира здраве, богатство и щастие и ще ни избави от всеки проблем и всяка ситуация. При това гледище Бог е просто начин да получим каквото искаме вместо да бъде светият, суверенният, съвършеният и праведният Създател, какъвто Библията разкрива, че е.
Онези, които проповядват тази лъжа „Слово на вяра", превъзнасят човека и нашето „право" да призоваваме каквото искаме и да караме Бог да отговаря по начина, по който ние искаме. Това противоречи на истинската библейска вяра, демонстрирана в живота на Павел и неговото отношение към страданието и изпитанията. Павел написал в 2 Тимотей, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени" (2 Тимотей 3:12). Но „Слово на вяра" учи, че ако страдаме или сме болни или се борим с греха, това е, защото нямаме достатъчно вяра или че не сме призовали кръвта на Исус да искаме каквото ни се полага по право. Но ние не виждаме Павел да призовава кръвта на Христос или да иска каквото „му се полага по право", когато бил изправен пред изпитания и преследване. Вместо това виждаме неговата непоколебима вяра в Христос без значение каква е ситуацията. „Зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да упази до оня ден онова, което съм му поверил" (2 Тимотей 1:12).
Павел казва: „научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява" (Филипяни 4:11-13). Павловата вяра била само в Христос и той можел да каже с убеждение: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде славата във вечни векове. Амин!" (2 Тимотей 4:18).
„Призоваването на кръвта" както обичайно се практикува има много общо с мистицизма – изговарянето на магическа формула с надеждата тя да проработи – отколкото с библейската молитва. Казването на определени думи не прави нашите молитви магически по-силни. Нещо повече, „призоваването на кръвта" на Христа не е необходимо за побеждаване на Сатаната. Той вече е бил победен и ако ние сме истински новородени, Сатаната няма власт над нас освен тази, която Бог допуска за Своята цел и слава. В Колосяни 1:13-14 това е представено съвършено ясно: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
Вместо да „призовават кръвта" на Христос за защита или сила християните трябва да се покоряват на заповедта в Яков 4:7: „И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас." Вместо да практикуваме небиблейски модел молитва трябва да следваме простите заповеди на Писанието – да водим чист живот пред Бог, да контролираме всичките си мисли, за да избегнем даването на място на греха, да изповядваме греховете си, когато не изпълним първите две заповеди и да облечем пълното Божие снаряжение както е изложено в Ефесяни 6:13-17.
Библията ни дава многобройни указания за победоносен живот в Христос и призоваването на „кръвта на Исус" не е едно от тях. Ние сме били очистени от Христовата кръв и Той е нашият Първосвещеник и посредник, който „всякога живее да ходатайствува" за нас (Евреи 7:25). Като Негови овце ние сме винаги под Негова закрила; ние имаме нужда само да живеем ден след ден като Му се доверяваме за това, което вече ни е обещал и осигурил.
English
Библейско ли е призоваването на кръвта на Исус?
