Въпрос
Как трябва да гледа на политиката християнинът?
Отговор
Ако има нещо, което ще запали спонтанен дебат, ако не и открит спор, това е дискусията, която включва политика – дори между вярващи. Като последователи на Христос какво трябва да бъде отношението ни към и въвличането ни в политиката? Казано е „да не се смесват религията и политиката“. Но дали това е наистина вярно? Можем ли да имаме политически виждания извън съображенията на християнската ни вяра? Отговорът е не, не можем. Библията ни дава две истини относно нашата позиция към политиката и управлението.
Първата истина е, че Божията воля прониква и заема мястото на всеки аспект от живота. Божията воля е тази, която взема превес над всичко и всикиго (Матей 6:33). Божиите планове и цели са фиксирани и волята Му е неприкосновена. Каквото е замислил, ще го доведе до осъществяване и никое управление не може да възпрепятства волята Му (Данаил 4:34-35). Всъщност Бог е този, който „сваля царе, и поставя царе“ (Данаил 2:21), защото „Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожният измежду човеците“ (Данаил 4:17). Ясното разбиране на тази истина ще ни помогне да видим, че политиката е просто метод, който Бог използва да осъществи волята Си. Въпреки че покварени хора злоупотребяват със своята политическа власт като я използват за зло, Бог го използва за добро като работи така, че „всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28).
Второ, трябва да осъзнаем факта, че нашето правителство не може да ни спаси! Само Бог може. Никога не сме прочели в Новия Завет за Исус или някой от апостолите да прекарват някакво време или енергия да учат вярващите как да реформират езическия свят с неговите идолопоклоннически, неморални и покварени практики чрез неговото управление. Апостолите никога не са призовавали вярващите да демонстрират гражданско неподчинение, за да протестират срещу несправедливите закони или брутални схеми на Римската империя. Вместо това апостолите заповядвали на вярващите от първи век, както и на нас днес, да провъзгласяват благовестието и да живеем живот, който да дава ясно свидетелство за преобразяващата сила на благовестието.
Няма съмнение, че нашата отговорност към правителството е да се подчиняваме на законите и да бъдем добри граждани (Римляни 13:1-2). Бог е създал всички власти и Той прави това за наша полза, „за похвала на добротворците“ (1 Петрово 2:13-15). Павел ни казва в Римляни 13:1-8, че това е отговорността на управниците да управляват с власт над нас – да събират данъците и да опазват мира. Там, където имаме глас и можем да избираме водачите си, трябва да упражняваме това право чрез гласуване за онези, чиито виждания се доближават най-много до нашите.
Една от най-големите измами на Сатаната е, че можем да положим надеждата си за културен морал и благочестив живот в политиците и правителствените служители. Надеждата на народа за промяна не трябва да се намира в никоя управляваща класа на страната. Църквата е направила грешка, ако мисли, че това е работата на политиците да защитават, застъпват и да защитават бибейските истини и християнските ценности.
Уникалната, дадена от Бог цел на църквата не стои в политическия активизъм. Никъде в Писанието нямаме наредба да използваме енергията си, времето си или парите си в управленски работи. Нашата мисия не се намира в промяната на народа чрез политическа реформа, а в промяната на сърцата чрез Божието Слово. Когато вярващите мислят, че растежът и влиянието на Христос могат някакси да бъдат сплотени с правителствена политика, те изопачават мисията на църквата. Нашето християнско разпореждане е да разпространяваме благовестието за Христос и да проповядваме срещу греховете на нашето време. Културата ще започне да отразява тази промяна само с промяната от Христос на сърцата на хората в дадена култура.
Вярващите през вековете са живели и дори са процъфтявали под антагонистични, репресивни, езически управления. Това било специално вярно за вярващите от първи век, които под безмилостни политически режими устоявали своята вяра под огромен културен стрес. Те разбрали, че те, а не техните власти били светлината на света и солта на земята. Те се придържали към учението на Павел да се подчиняват на своите управляващи власти, дори да почитат,, уважават и да се молят за тях (Римляни 13:1-8). По-важно, те разбрали, че като вярващи тяхната вяра обитава в защитата, която само Бог осигурява. Същото остава вярно и за нас днес. Когато следваме ученията на Писанията, ставаме светлината на света както Бог е възнамерявал да бъдем (Матей 5:16).
Политическите обекти не са спасителят на света. Спасението на цялото човечество е изявено в Исус Христос. Бог знаел, че нашият свят се нуждае от спасение, дълго преди да се появи което и да е национално правителство. Той демонстрирал на света, че изкуплението не може да бъде осъществено чрез властта на човека, неговата икономическа сила, неговата военна мощ или неговата политика. Мирът на ума, доволството, надеждата и радостта – и спасението на света – се осъществява само чрез Неговото дело на вяра, любов и благодат.
English
Как трябва да гледа на политиката християнинът?
