Въпрос
Какво представлява постмилениализмът?
Отговор
Постмилениализмът е тълкуване на Откровение 20 глава, което вижда Второто идване на Христос като случващо се след „милениума”, който е златна епоха или ера на християнско благоденствие и господство. Терминът включва няколко подобни възгледа за последните времена и стои в контраст с премилениализма (възгледът, че Христовото второ идване ще стане преди Неговото милениално царство, и че хилядолетното царство е буквално 1000-годишно царуване) и в по-малка степен с амилениализма (няма буквален милениум).
Постмилениализмът е вярването, че Христос се връща след определен период от време, но не задължително буквални 1000 години. Тези, които се придържат към този възглед, не тълкуват неизпълнените пророчества чрез използването на нормален, буквален метод. Те вярват, че Откровение 20:4-6 не трябва да се приема буквално. Вярват, че „1000 години” означава просто „дълъг период от време”. Освен това, представката „пост” в „постмилениализъм” означава възгледа, че Христос ще се върне след като християните (а не самият Христос) са установили царството на земята.
Привържениците на постмилениализма, вярват, че този свят ще става все по-добър и по-добър – въпреки всички свидетелства за противното – като целият свят накрая ще стане „християнизиран”. Христос ще се върне след като се случи това. Обаче това не е възгледа за света в последните времена, който представя Писанието. От книгата Откровение е лесно да видим, че светът ще бъде ужасно място през това бъдещо време. Освен това, във 2 Тимотей 3:1-7 Павел описва последните дни като „усилни времена.”
Хората, които се придържат към постмилениализма, не тълкуват неизпълнените пророчества буквално, а придават техен собствен смисъл на думите. Проблемът с това е, че когато някой започне да влага собствен смисъл на думите, който се различава от естественото значение, този човек може да реши, че една дума, израз или изречение означават всичко, което той може да желае. Изгубва се всяка обективност относно значението на думите. Когато думите губят своето значение, комуникацията престава. Обаче това не е предназначението, което Бог е имал за езика и общуването. Бог ни говори чрез Своето писмено слово, с обективни значения на думите, затова идеите и мислите могат да бъдат предадени.
Нормалното, буквално тълкуване на Писанието отхвърля постмилениализма и се стреми да бъде последователно, така че да тълкува нормално, буквално цялото Писание, включително и неизпълнените пророчества. Имаме стотици примери в Писанието за пророчества, които са били изпълнени. Вземете, например, пророчествата за Христос в Стария Завет. Те бяха изпълнени буквално. Размислете за девственото раждане на Христос (Исая 7:14; Матей 1:23). Помислете за Неговата смърт за нашите грехове (Исая 53:4-9; 1 Петрово 2:24). Тези пророчества бяха изпълнени буквално, и това е достатъчна причина да приемем, че Бог ще продължи и в бъдеще да изпълнява буквално Своето Слово. Постмилениализмът греши в това, че тълкува субективно библейските пророчества и счита, че милениалното царство ще бъде установено от църквата, а не от самия Христос.
English
Какво представлява постмилениализмът?
