Въпрос
Кои са силните и слабите страни на посттрибулационното гледище за грабването (посттрибулационизъм)?
Отговор
Когато разглеждаме всеки въпрос, включващ есхатология (изучаването на последните времена), е важно да помним, че почти всички християни са съгласни за тези три неща:
1) Ще дойде време на такава Скръб, каквато светът никога не е виждал;
2) След Скръбта Христос ще се завърне да установи царството Си на земята;
3) Ще има Грабване – „преминаване“ от смъртност към безсмъртие – за вярващите, както е описано в Йоан 14:1-3, 1 Коринтяни 15:51-52 и 1 Солунци 4:16-17. Единственият въпрос засяга определянето на времето на Грабването: кога ще натъпи по отношение на Скръбта и Второто Пришествие?
Има основно три теории относно определянето на времето на Грабването: вярването, че Грабването ще настъпи преди да започне Скръбта (претрибулационизъм), вярването, че Грабването ще настъпи по средата на Скръбта (мидтрибулационизъм) и вярването, че Грабването ще настъпи в края на Скръбта (посттрибулационизъм). Тази статия се занимава по-специално с посттрибулационното виждане.
Посттрибулационизмът учи, че Грабването настъпва на края или близо до края на Скръбта. По това време църквата ще срещне Христос във въздуха и после ще се върне на земята за началото на Христовото Царство на земята. С други думи, Грабването и Христовото Второ Пришествие, (за да установи Своето Царство), се случват почти едновременно. Според това виждане църквата преминава през цялата седемгодишна Скръб. Римокатолицизмът, Гръцкото Православие и много Протестантски деноминации възприемат посттрибулационно виждане за Грабването.
Една силна страна на посттрибулационализма е, че Исус в Своята продължителна беседа за последните времена казва, че ще се върне след „голяма скръб“ (Матей 24:21, 29). Също книгата Откровение с всичките си различни пророчества споменава само едно идване на Господ – и то се случва след Скръбта (Откровение 19-20). Пасажи като Откровение 13:7 и 20:9 също подкрепят посттрибулационализма с това, че очевидно ще има светии през Скръбта. Също, възкресението на мъртвите в Откровение 20:5 е наречено „първото възкресение“. Посттрибулационистите уверяват, че тъй като „първото“ възкресение се случва след скръбта, възкресението, свързано с Грабването в 1 Солунци 4:16, не може да се случи дотогава.
Посттрибулационистите също изтъкват, че исторически Божият народ е изживял времена на усилено преследване и изпитания. Следователно, казват те, няма да е учудващо църквата също да преживее Голямата Скръб при последните времена. Във връзка с това посттрибулационното гледище разграничава „гнева на Сатаната“ или („човешкия гняв“) от „Божия гняв“ в книгата Откровение. Сатанинският гняв е насочен към светиите и Бог го позволява като средство за очистване на Своите верни люде. От друга страна, Божият гняв се излива върху Антихриста и неговото безбожно царство и Бог ще защити Своя народ от това наказание. Една слабост на посттрибулационизма е ясното учение на Писанието, че тези, които са в Христа, не са под осъждане и никога няма да изпитат Божия гняв (Римляни 8:1). Докато някои наказания по време на Скръбта са насочени специално срещу неспасените, много други наказания като земетресенията, падащите звезди и гладът ще засегнат еднакво и спасените, и неспасените. Така, ако вярващите преминат през Скръбта, те ще преживеят гнева на Бог, в противоречие с Римляни 8:1.
Друга слабост на посттрибулационното виждане е, че то вероятно до някаква степен алегоризира Скръбта. Мнозина посттрибулационисти проповядват, че сега живеем в Скръбта; всъщност, някои казват, че Скръбта е започнала непосредствено след Петдесетница в Деяния 2. Такова учение пренебрегва единната природа на Скръбта, както е представена в Писанието (Матей 24:21), че ще бъде време на бедствия, несравними в историята на света. Също, посттрибулационистите се изправят пред трудност при обяснението на липсата на думата „църква“ във всички библейски пасажи, свързани със Скръбта. Дори в Откровение 4-21, най-дългото описание на Скръбта в цялото Писание, никъде не се появява думата „църква“. Посттрибулационистите сигурно приемат, че думата „светии“ в Откровение 4-21 означава църквата, въпреки че е използвана различна гръцка дума.
И една последна слабост на посттрибулационното виждане се споделя от другите две теории, а именно, Библията не дава изрична времева линия относно бъдещите събития. Писанието не учи ясно едно гледище пред друго и ето защо имаме различни мнения за последните времена и разнообразие как би трябвало да се съгласуват свързаните пророчества.
English
Кои са силните и слабите страни на посттрибулационното гледище за грабването (посттрибулационизъм)?
