Въпрос
Приемливо ли е да „постелим руно" пред Бог при молитва?
Отговор
Идеята да „постелем руно" идва от историята на Гедеон, израилски водач, в Съдии 6. Когато Бог го посочил да събере израилските войски да победят мадиамските нашественици, Гедеон поискал да се увери, че това е наистина Божия глас, който той чул, и че е разбрал Неговите указания. Той помолил Бог за знак, който да докаже, че това наистина е Неговата воля. Затова той извадил руно вълна през нощта и помолим Бог да го намокри като запази суха заобикалящата пръст. Бог милостиво направил както поискал Гедеон и на сутринта руното било толкова мокро, че можело да се събере купа с вода, когато бъде изстискано.
Но вярата на Гедеон била толкова слаба, че той помолил Бог за друго знамение – този път да запази руното сухо докато намокри заобикалящата пръст. Отново Бог го извършил и Гедеон окончателно се убедил, че Бог имал предвид това, което казал, и че народът на Израил ще има победата, която Господният ангел бил обещал в Съдии 6:14-16. Постилането на руното било вторият път, когато Гедеон поискал знамение, че Бог наистина му говорел и ще направи това, което казал, че ще направи.
От историята на Гедеон има няколко урока за нас. Първо, Бог е невероятно милостив и търпелив с нас, особено когато нашата вяра е слаба. Гедеон знаел, че стъпва на опасна плоскост и че изпитва Божието търпение като иска множество знамения. След първото знамение с руното той казал: „Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се" (Съдии 6:39). Но нашият Бог е милостив, любящ и търпелив, който познава слабостите ни. Обаче, истирията на Гедеон трябва да бъде за наше поучение и да не служи за модел за поведението ни. Исус казал при два случая, че „нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение" (Матей 12:39; 16:1-4). Това, което имал предвид, било, че знаменията, които Той вече им бил дал – Неговото изпълнение на старозаветното пророчество, изцеления и чудеса – били достатъчни за тях да откликнат на истината, ако истината била това, което те търсели. Ясно, не била тя.
Друг урок от руната на Гедеон е, че онези, които искат знамения, показват слаба и незряла вяра, която така или иначе няма да бъде затвърдена от знамения! Гедеон бил получил повече от достатъчно информация без знамението на руната. Бог му бил казал, че ще получи победа (стих 14) и Той бил отговорил на предишно искане за знамение с чудотворно явяване на сила в огъня (стих 16). Въпреки това Гедеон поискал още две знамения поради своята несигурност. По същия начин, дори когато Бог явява знамението, поискано от нас, то не ни дава това, за което копнеем, защото нашата колеблива вяра все още се съмнява. Това често ни кара да молим за множество знамения, никое от които не ни дава увереността, от която се нуждаем, защото проблемът не е с Божията сила; той е с нашето възприятие за нея.
Проблемът със следването на примера на Гедеон при постилането на руното е, че не взема предвид, че нашата ситуация и неговата реално не са сравними. Като християни ние имаме две оръжия, които Гедеон не е имал. Първо, имаме пълното Божие Слово, което знаем, че е „боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;
за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело" (2 Тимотей 3:16-17). Бог ни е уверил, че Неговото Слово е всичко, от което се нуждаем, за да бъдем „съвършено приготвени" за всичко в живота. Не се нуждаем от доказателство, базирано на опита (знамения, гласове, чудеса), което да докаже това, което Той вече ни е казал в Словото си. Нашето второ предимство пред Гедеон е, че всеки християнин има Светия Дух, който е Самият Бог, обитаващ неговото сърце, за да води, напътства и насърчава. Преди Петдесетница вярващите имали само Стария Завет и били насочвани външно от Божията ръка. Сега имаме Неговата пълна Библия и Неговото обитаващо присъствие в сърцата ни.
Вместо да търсим знамения чрез руна трябва да бъдем доволни, че знаем Божията воля във всяка ситуация всеки ден: „Христовото слово да се вселява във вас богато" (Колосяни 3:16); „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса" (1 Солунци 5:16-18); „И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарещи чрез Него на Бога Отца (Колосяни 3:17). Ако тези неща характеризират нашия живот, решенията, които вземаме, ще бъдат в съответствие с Божията воля, Той ще ни благославя неизмерно със Своя мир и увереност и няма да има нужда да постиламе руна или да искаме знамения.
English
Приемливо ли е да „постелим руно" пред Бог при молитва?
