Въпрос
Кои са някои от нещата, които пречат на молитвата да бъде ефективна?
Отговор
Най-очевидното препятствие за молитвата е присъствието на неизповядани грехове в сърцето на човека, който се моли. Понеже нашият Бог е свят, има бариера, която съществува между Него и нас, когато идваме при Него с неизповядан грях в живота ни. „Но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува” (Исая 59:2). Давид се съгласи, като знаеше от опит, че Бог е далеч от хората, които се опитват да скрият своя грях: „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Псалм 66:18).
Библията говори за няколко типа грях, които пречат на молитвата да бъде ефективна. Първо, когато живеем според плътта, а не според Духа, затрудняваме своето желание да се молим и способността ни да общуваме ефективно с Бога. Макар при новорождението да получаваме ново естество, то все още обитава в нашата стара плът, и тази стара „шатра” е покварена и греховна. Плътта може да добие контрол над нашите действия, нагласи и мотиви, освен ако не сме прилежни в умъртвяването чрез Духа на „порочните навици на тялото” (Римляни 8:13) и не сме водени от Духа в правилни отношения с Бога. Само тогава ще можем да се молим в близко общение с Него.
Един от начините, по който се проявява плътта, е в егоизъм – другото препятствие пред ефективната молитва. Когато нашите молитви са мотивирани от себелюбие, когато молим Бог за нещата, които искаме, а не за тези, които Той иска, нашите мотиви пречат на молитвите ни. „И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша” (1 Йоаново 5:14). Да искаме според Божията воля е същото, като да молим с покорство пред волята Му, каквато и да е тя, независимо дали знаем каква е волята Му или не. Както във всичко останало, и в молитвата Исус трябва да бъде нашия пример. Той винаги се молеше по волята на своя Отец. „Не моята, но Твоята воля да бъде” (Лука 22:42). Себелюбиви молитви са тези, които винаги искат да задоволят нашите егоистични желания, и ние не трябва да очакваме, че Бог ще отговаря на такива. „Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия” (Яков 4:3).
Да живеем според егоистичните, плътски желания, също препятства нашите молитви, понеже това води до закоравяване на сърцето към останалите. Ако сме безразлични към нуждите на другите, можем да очакваме, че Бог ще бъде безразличен и към нашите нужди. Когато отиваме при Бог в молитва, първата ни грижа трябва да бъде Неговата воля. Втората трябва да бъде нуждите на другите. Това следва от разбирането, че трябва да считаме останалите за по-горни от себе си и да се грижим за техните интереси повече, отколкото за нашите собствени (Филипяни 2:3-4).
Голямо препятствие пред ефективната молитва е липсата на прошка към другите. Когато откажем да простим на останалите, горчивината пуска корен в нашето сърце и задушава молитвите ни. Как можем да очакваме Бог да излее Своите благословения върху нас, незаслужилите грешници, ако питаем омраза и горчивина към другите? Този принцип е илюстриран красиво в притчата за слугата, който не прости, в Матей 18:23-35. Тази история ни учи, че Бог ни е простил като дълг нещата, които са непосилни за нас (нашия грях), и очаква да простим на другите, както е било простено и на нас. Молитвите ни ще бъдат затруднени, ако откажем да направим това.
Друга голяма спънка пред ефективната молитва е неверието и съмнението. Това не означава, че когато идваме при Бог с убеждението, че Той ще ни даде нещата, за които го молим, Бог е задължен по някакъв начин да направи това. Молитвата несъмнено означава да се молим с твърдата увереност и разбиране на Божия характер, естество и мотиви. „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” (Евреи 11:6). Когато идваме при Бог в молитва, и се съмняваме в Неговия характер, цел и обещания, ние Му нанасяме страшна обида. Нашата увереност трябва да бъде в Неговата способност да отговори положително на всяка молитва, която съответства на Неговата воля и намерение за нашия живот. Трябва да се молим с разбирането, че каквото и да възнамерява Той, това е най-добрият възможен сценарий. „Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:6-7).
Накрая, разногласията вкъщи са категорично препятствие пред молитвата. Петър конкретно споменава това като спънка за молитвите на съпруг, чието отношение към жена му не е богоугодно. „Също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си като с по-слаб съсъд и им отдавайте почит като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви” (1 Петрово 3:7). Там, където има сериозен конфликт в семейните отношения и главата на домакинството не демонстрира нагласите, които Петър споменава, молитвеното общение на съпруга с Бога е възпрепятствано. По същия начин съпругите трябва да следват Библейските принципи за покорство на съпрузите си като на глави, ако искат собствените им молитви да не бъдат възпрепятствани.
За щастие всички тези препятствия пред молитвата може да бъдат разрешени веднага, чрез идване при Бог в изповед и покаяние. От 1 Йоаново 1:9 получаваме увереност, че „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” Щом направим това, се радваме на чист и отворен комуникационен канал с Бога, и нашите молитви не само ще бъдат чути и отговорени, но също ще бъдем изпълнени с дълбока радост.
English
Кои са някои от нещата, които пречат на молитвата да бъде ефективна?
