Въпрос
Какво казва Библията за молитвата към мъртвите/говоренето с мъртвите?
Отговор
Молитвата към мъртвите е строго забранена в Библията. Второзаконие 18:11 ни казва, че всеки, който „вика мъртвите", е „омразен за Господа". Историята на Саул, който се допитва до медиум да му извика духа на мъртвия Самуил, има за резултат неговата смърт, защото беше „против Господното слово, което не опази, а още, понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях" (1 Царе 28:1-25; 1 Летописи 10:13-14). Ясно Бог е заявил, че такива неща не бива да се правят.
Разгледайте характеристиките на Бог. Той е вездесъщ – навсякъде едновременно – и е способен да чуе всяка молитва в света (Псалом 139:7-12). От друга страна, човешкото същество не притежава тази отличителна черта. Също Бог е единственият със силата да отговаря на молитви. В това отношение Бог е всемогъщ — всесилен (Откровение 19:6). Разбира се това е черта, която човешкото същество – мъртво или живо – не притежава. Накрая, Бог е всезнаещ – Той знае всичко (Псалом 147:4-5). Дори преди да се помолим, Бог знае нашите истински нужди и ги познава по-добре от нас. Не само че познава нуждите ни, но Той отговаря на нашите молитви според Своята съвършена воля.
Затова, за да получава молитви, мъртвецът трябва да чуе молитвата, да притежава силата да й отговори и да знае как да й отговори по начин, който е най-добър за молителя. Само Бог чува и отговаря на молитвата поради Своята съвършена същност и поради това, което някои богослови наричат Неговата „иманентност". Иманентността е качеството на Бог, което Го кара да бъде пряко свързан с делата на човечеството (1 Тимотей 6:14-15); това включва и отговора на молитвите.
Дори след като човек умре, Бог е все още ангажиран с този човек и неговата съдба. Евреи 9:27 казва така: „… определено е на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд". Ако човек умре в Христос, той отива на небето в Господното присъствие (2 Коринтяни 5:1-9, особено стих 8); ако човек умре в греха си, той отива в ада, а накрая всеки в ада ще бъде хвърлен в огненото езеро (Откровение 20:14-15).
Човек, който страда в агония, няма да може да чуе или да отговори на молитва, нито ще може човек, който живее в небесно блаженство с Бог. Ако се молим на някой, който е във вечна агония, трябва ли да очакваме, че той ще може да чуе и отговори на нашите молитви? Подобно, ще бъде ли загрижен човек на небето за временните проблеми на земята? Бог е осигурил Своя Син, Исус Христос, да бъде посредник между човек и Бог (1 Тимотей 2:5). С Исус Христос като наш посредник можем да отидем при Бог чрез Исус. Защо ще искаме да отиваме чрез мъртвец грешник, особено когато рискуваме с това да си навлечем Божия гняв?
English
Какво казва Библията за молитвата към мъртвите/говоренето с мъртвите?
