Въпрос
Какво е премилениализъм?
Отговор
Премилениализъм е становището, че Второто пришествие на Христос ще се случи преди Неговото хилядогодишно царство и че хилядогодишен цар е буквално 1000 години царуване. За да разберем и тълкуваме пасажите от Писанието, които се занимават със събитията от последните времена, има две неща, които трябва да бъдат ясно разбрани: (1) подходящ метод за тълкуване на Писанието, и (2) различаването между Израел (евреите) и църквата (тялото от всички вярващи в Исус Христос).
Първо, подходящ метод за тълкуване на Писанието изисква Писанието да бъде тълкувано по начин, който е в съгласие с неговия контекст. Това означава, че пасажа трябва да бъде тълкуван по начин, който е в съгласие с публиката, до която е писано, онези, за които е писано, от кого е написано и така нататък. Решаващо е да се знае автора, към кого е писал и историческата обстановка на всеки пасаж, който някой тълкува. Историческата и културна обстановка често ще разкрие какво е правилното значение на пасажа. Важно е също така да си спомним, че стих тълкува стих. Това е, че често пасаж ще покрие тема или предмет, с който Библията също така се занимава другаде. Важно е да тълкуваме всеки от тези пасажи в съгласие един с друг.
Накрая и преди всичко, пасажите трябва да винаги бъдат вземани в тяхното нормално, обикновено, ясно, буквално значение освен, ако контекстът на пасажа не показва, че той е образен в същността си. Буквалното тълкуване не елиминира възможността да се използват образи на речта. Вместо това, то насърчава тълкувателя да не вижда образен език в значението на пасажа освен, ако той не е подходящ за този контекст. Решаващо е да не се търси никога „по-дълбоко, по-духовно” значение, отколкото е представено. Това е опасно, защото когато се случи, основата за точна интерпретация намира място в ума на читателя, а не излиза от самия стих. В този случай няма обективен критерий за интерпретация, а вместо това, стиха става предмет и всеки човек има собствено мнение какво той означава. 2 Петрово 1:20-21 ни напомня „...че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.”
Прилагайки тези принципи за библейско тълкуване, трябва да бъде видяно, че Израел (физическите потомци на Авраам) и църквата (всички вярващи) са две отличими групи. Решаващо е да се осъзнае и разбере, че Израел и църквата са различни, защото, ако това се разбере погрешно, Писанието ще бъде тълкувано погрешно. По-точно, пасажите, които се занимават с обещанията, дадени на Израел (и изпълнени и неизпълнени), е възможно да бъдат разбрани погрешно и тълкувани погрешно, ако някой се опита да ги направи приложими за църквата, и обратно. Спомнете си, контекстът на пасажа ще определи към кого е адресиран и ще сочи към най-правилната интерпретация!
Имайки предвид тези концепции, сега ще погледнем към различните пасажи на Писанието, които се занимават с премилениалното становище. Нека да започнем с Битие, 12 глава, стихове 1-3. Там четем, „Тогава ГОСПОД каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.”
Бог обещава на Авраам три неща тук: че Авраам ще има много потомци, че този народ ще притежава и завладее земя и универсално благословение ще дойде над целия свят, извън линията на Авраам (евреите). В Битие 15:9-17, Бог потвърди завета Си с Авраам. По начина, по който го направи, Бог постави изключителна отговорност за завета на Себе Си. Това е, нямаше нищо, което Авраам можеше да направи или да се провали, за да развали завета, който Бог направи. Също така в този пасаж, границите на земята, която евреите евентуално ще завладеят, са определени. За подробно описание на границите, виж Второзаконие 34. Други пасажи, които се занимават с обещанието за земята: Второзаконие 30:3-5 и Езекиил 20:42-44.
2 Царе глава 7 се занимава с управлението на Христос през хилядогодишното царство. 2 Царе 7, стихове 11-17 показват обещанието, дадено от Бог на цар Давид. Тук Бог обещава на Давид, че ще има потомци и от тези потомци Бог ще създаде вечно царство. Това засяга управлението на Христос през хилядогодишното царство и завинаги. Важно е да помним, че това обещание трябва да бъде изпълнено буквално и не е станало досега. Някои биха вярвали, че управлението на Соломон беше буквалното изпълнение на това пророчество, но това не е така: Територията, над която Соломон управляваше, не принадлежи на Израел днес и Соломон не управлява Израел днес, също! Спомнете си, че Бог обеща на Авраам, че неговите потомци ще притежават земята завинаги, което не се е случило все още. Също така, 2 Царе 7 казва, че Бог ще установи Цар, който ще управлява за вечността. Следователно Соломон не можеше да бъде изпълнение на обещанието, дадено на Давид. И така, това е обещание, което предстои да бъде изпълнено!
Сега, имайки всичко това предвид, прегледайте какво е записано в Откровение 20:1-7, „И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години. И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,”
Хилядата години, които са многократно споменати в Откровение 20:1-7, съответстват на Христовото буквално 1000-годишно царуване на земята. Припомнете си, че обещанието, което беше дадено на Давид за владетел, трябваше да бъде изпълнено буквално, и все още не се е случило. Премилениализмът разбира този пасаж, че описва бъдещото изпълнение на това обещание с Христос на трона. Бог направи безусловни завети и с Авраам и с Давид. Нито един от тези завети не е бил напълно или завинаги изпълнен. Буквалното, физическо управление на Христос е единственият начин, по който заветите могат да бъдат изпълнени, както Бог обеща, че ще бъдат.
Прилагайки буквалния метод за тълкуване на Писанието помага да сглобим парчетата пъзел. Всички старозаветни пророчества за първото идване на Исус бяха изпълнени буквално. Следователно, ние трябва да очакваме пророчествата, засягащи Неговото второ идване, също така да бъдат изпълнени буквално. Премилениализмът е единственият метод, който съчетава буквалното тълкуване на Божиите завети и пророчеството за последно време.
English
Какво е премилениализъм?
