Въпрос
Какво означава да си в Божието присъствие?
Отговор
Адам и Ева имали интимно общение в Божието присъствие преди грехопадението (Битие 3:8). Оттогава грехът пречи на нашата способност да бъдем във физическото Божие присъствие (Изход 33:20). Сега само святите, безгрешни ангели са във физическото Божие присъствие (Лука 1:19). Но християните имаме Божието присъствие в нас посредством Неговия обитаващ Свят Дух (Йоан 14:16–17, 23; 15:4; 1 Коринтяни 2:10–16; Ефесяни 1:13–14) и това обитаващо присъствие идва само чрез вяра в Господ Исус Христос.
Ние знаем за истинността на това присъствие от нашето подчинение на Неговото Слово. Ние сме „…избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина" (1 Петрово 2:9). Забележете, че Петър казва, че ние сме „избран род…които Бог придоби". Ако Той ни е придобил, няма ли Той да присъства сред нас? Никога няма да изгубим действителността на Божието присъствие, без значение колко лошо падаме; никога не съгрешаваме толкова много, че да загубим спасението си; никога не потъваме толкова далеч, че да пропъдим Светия Дух. Можем да разгневим Бог поради греха си, но истинските вярващи никога не изгубват присъствието на Светия Дух. Въпреки че никога те ще изгубим действителността на Божието присъствие, можем да изгубим „чувството" за Неговото присъствие.
Всяко Божие дете неизменно преминава през това чувство за изгубване на Божието присъствие от време на време, като господар, който е напуснал къщата си и е заминал по работа за малко. Той не е оставил къщата напълно празна, тъй като ако беше я оставил, той щеше да вземе всичките си вещи със себе си. Но тъй като той е оставил всички мебели и вещи в тази къща, не означава ли, че той ще се върне още веднъж? Всеки вярващ знае, че има времена на духовна слабост, когато вероятно Господ решава да изпитва нашата вяра. Не ни ли пресява Той през пламъците на нещастието, така че да можем да бъдем още по-чисти (Йов 23:10; 1 Peter1:7)?
Практическият резултат от това да бъдеш в Божието присъствие е радост! Много християни изглеждат тъжни и унили, защото нямат това усещане за Божието присъствие. Общението е сладко за онези, които ходят с Господа в покорство и вяра. Но сладкото общение, което идва от покорството и доверието в Господа, не е преходно чувство. То ни поддържа, особено по време на изпитания, тъй като „…да се радвате, в Господа, е вашата сила" (Неемия 8:10). Яков, господният брат, пише: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни" (Яков 1:2), защото изпитанията създават вяра и развиват постоянство. Когато постоянстваме през изпитанията, доказвайки на себе си и другите, че нашата вяра е истинска, нашето чувство за Божието присъствие нараства, както и нашата радост.
Давид говори за радост, която само праведните могат да познаят (Псалом 16:11)—радост, която не е нищо друго освен предвкусване на далеч по-голяма и вечна радост, когато видим да идва Господното лице в славата.
English
Какво означава да си в Божието присъствие?
