Въпрос
Библейска ли е доктрината за запазването?
Отговор
Доктрината за запазването по отношение на Писанието означава, че Господ е запазил Своето Слово непокътнато като първоначално значение. Запазване означава само, че можем да се доверим на Писанието, защото Бог суверенно е наглеждал процеса на предване през вековете.
Трябва също да знаем, че не притежаваме оригиналните писания или автографите. Това, което имаме, са хиляди преписани ръкописи. Тези ръкописи съдържат разлики, но те са изключително малки и незначителни и по никакъв начин не засягат основните учения или значение на Божието Слово. Несходствата са основно неща като дребни правописни вариации. Разбира се, вариантен правопис не оказва влияние на точността на Писанието, нито означава, че Бог не е запазил Своето Слово. В тези случаи, когато един ръкопис се различава по-значително от друг, можем чрез изследване и сравнение на всички ръкописи да определим какъв е бил първоначалния подбор на думи.
Древните преписвачи, чиято работа била да правят точни копия на Писанието, били много добросъвестни. Един пример за тяхната педантична точност е практиката да броят всичките букви на дадена книга и да отбелязват средната буква от книгата. След това те преброявали буквите в копието, което те са направили, и намирали средната буква, за да се уверят, че тя съответствала на оригинала. Те използвали такива отнемащи време и усилия методи, за да гарантират точност.
Нещо повече, Писанието свидетелства за Божия план да запази Своето Слово. В Матей 5:18 Исус казал: „Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“. Исус не би могъл да направи това обещание, ако не бил сигурен, че Бог ще запази Своето Слово. Исус също казал: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35; Марк 13:31; Лука 21:33). Божието Слово ще остане и ще осъществи каквото Бог е планирал.
Пророкът Исая чрез силата на Светия Дух заявил, че Божието Слово ще пребъде навеки. „Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века“ (Исая 40:8). Това се препотвърждава в новия Завет, когато Петър цитира Исая и нарича Писанието „словото, което ви е благовестено“ (1 Петрово 1:24-25). Нито Исая, нито Петър могли да направят такива изявления без да разбират Божието запазване на Писанието.
Когато Библията говори за оставането на Божието Слово навеки, това не може да означава, че то е скрито в някоя съкровищница на небето. Божието Слово било дадено специално за човечеството и то нямаше да изпълни целта си, ако не беше достъпно до нас. „Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4). Също човек не може да бъде спасен, отделен от посланието на благовестието, което е записано в Божието Слово (1 Коринтяни 15:3-4). Следователно, за да може благовестието да бъде прогласено „до края на земята“ (Деяния 13:47), Словото трябва да бъде защитено. Ако Писанието не беше свръхестествено запазено, нямаше да има начин да се гарантира последователността на неговото послание.
English
Библейска ли е доктрината за запазването?
