Въпрос
Какво казва Библията за гордостта?
Отговор
Има разлика между гордостта, която Бог мрази (Притчи 8:13) и вида гордост, който изпитваме относно добре свършената работа. Гордостта, която произлиза от себе-праведност, е грях и Бог я мрази, понеже е пречка да Го търсим. Псалм 10:4 обяснява, че горделивите са толкова обсебени от себе си, че мислите им са далеч от Бога: „Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Вичките му помисли са, че няма Бог.” Този вид високомерна гордост е противоположното нещо на духа на смирение, който търси Бога: „Блажени низшите по дух, защото е тяхно небесното царство” (Матей 5:3). „Низшите по дух” са тези, които признават своя пълен духовен провал и неспособността си да дойдат при Бога без Неговата божествена благодат. От друга страна гордите хора са заслепени до такава степен от гордостта си, че мислят, че не се нуждаят от Бога, или дори по-лошо, че Бог трябва да ги приеме, понеже са заслужили това.
Навсякъде в Писанието ни се казва за последствията от гордостта. Притчи 16:18-19 ни казва, че „Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането. По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.” Сатана беше изхвърлен от небесата заради гордостта (Исая 14:12-15). Той имаше егоистичната дързост да се опита да замени самия Бог като законният владетел на вселената. Но по време на последния съд на Бога, Сатана ще бъде хвърлен в ада. Тези, които се издигат в бунт срещу Бог, не ги очаква нищо друго, а катастрофа (Исая 14:22).
Гордостта е попречила на много хора да приемат Исус Христос за Спасител. Признаването на греха и изповедта, че не можем да направим нищо със свои сили, за да наследим вечния живот, е постоянен препъни-камък за горделивите хора. Ние не трябва да се хвалим със себе си; ако искаме да се похвалим, тогава трябва да прогласяваме славата на Бога. В Божието дело не е важно какво ще кажем за себе си. От значение е това, което Бог казва за нас (2 Коринтяни 10:13).
Защо гордостта е толкова грешна? Тя означава да припишем на себе си заслуга за нещо, което Бог е извършил. Гордостта е вземане на славата, която принадлежи на Бог, и присвояването й за нас. По същество тя представлява себепоклонение. Нищо, което постигаме на този свят, няма да бъде положително, ако Бог не ни даде способността да го направим и не ни подкрепя. „Какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?” (1 Коринтяни 4:7). Ето защо даваме славата на Бога – защото само Той я заслужава.
English
Какво казва Библията за гордостта?
