Въпрос
Какво представлява прогресивното откровение във връзка със спасението?
Отговор
Терминът „прогресивно откровение“ се отнася до идеята и учението, че Бог е разкрил различни аспекти от Своята воля и цялостния план за човечеството през различни периоди от време, които са били наричани „диспенсации“ от някои богослови. За диспенсационалистите диспенсацията е разпознаваема икономия (т.е. подредено състояние на нещата) при осъществяване на Божията цел. Докато диспенсационалистите спорят за броя на диспенсациите, които са се случили през историята, всички вярват, че Бог е разкрил само определени аспекти от Себе Си и Своя план за спасение във всяка диспенсация с всяка нова диспенсация, надграждаща над предходната.
Докато диспенсационалистите вярват в прогресивното откровение, е важно да отбележим, че човек не трябва да е диспенсационалист, за да прегърне прогресивното откровение. Почти всички ученици на Библията признават факта, че определени истини, които се съдържат Писанието, не са били напълно разкрити от Бог на предишни поколения. Всеки днес, който не принася животински жертвоприношения, когато иска да се доближи до Бог, или който се покланя на първия ден от седмицата вместо на последния ден, разбира, че такива разлики в практиката и познанието са били прогресивно разкривани и прилагани по време на цялата история.
В допълнение, има по-убедителни писания относно представата за прогресивното откровение. Един пример е раждането и състава на Църквата, за които говори Павел: „Затова аз, Павел, затворник на Исуса Христа заради вас езичниците, понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах, от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна), която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричасници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието“ (Ефесяни 3:1-6).
Павел заявява почти същото нещо в Римляни: „А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата“ (Римляни 16:25-26).
При дискусиите за прогресивното откровение един от първите въпроси, които хората си задават, е как то е приложимо към спасението. Били ли са онези, живяли преди първото идване на Христос, спасявани по различен начин от хората, спасявани днес? В новозаветната епоха на хората им е казано да положат своята вяра в завършеното дело на Исус Христос и да вярват, че Бог Го е възкресил от мъртвите, и че те ще бъдат спасени (Римляни 10:9-10; Деяния 16:31). Въпреки това старозаветният експерт Алън Рос отбелязва: „Доста невероятно е всеки, който е вярвал в спасението (в Стария Завет), съзнателно да е повярвал в заместителната смърт на Исус Христос, Божия Син.“ Джон Файнберг добавя: „Хората от старозаветната епоха не са знаели, че Исус бил Месията, че Исус ще умре, и че Неговата смърт ще бъде основата на спасението.“ Ако Рос и Фанберг са прави, тогава какво точно е разкрил Бог на онези, живяли преди Христа, и как били спасени старозаветните светии? Какво, ако изобщо нещо, се е променило в спасението в Новия Завет в сравнение със Стария Завет?
Прогресивното откровение – два начина или един начин за спасение?
Някои твърдят, че тези, които поддържат прогресивното откровение, възприемат два различни метода за спасение – един, който съществувал преди първото идване на Христос, и друг, който последвал Неговата смърт и възкресение. Такова твърдение е оборено от Л.С. Чафър, който пише: „Има ли два начина, по които някой може да бъде спасен? В отговор на този въпрос може да се заяви, че спасението от какъвто и да е специален характер е винаги дело на Бог от името на човека и никога дело на човек от името на Бог….Има, следователно, един единствен начин за спасение и той е чрез силата на Бог, която е направена възможна чрез саможертвата на Христос.“
Ако това е вярно, тогава как могат откровенията в Стария и Новия Завет, засягащи спасението, да бъдат помирени? Чарлс Райри обобщава въпроса накратко така: „Основата на спасението във всяка епоха е смъртта на Христос; изискването за спасение във всяка епоха е вярата; обектът на вярата във всяка епоха е Бог; съдържанието на вярата се променя през различните епохи.“ С други думи, няма значение кога е живял човек, неговото спасение в крайна сметка зависи от делото на Христос и вярата, положена в Бог, но количеството познание, което човек има относно спецификите на Божия план, се е увеличило по време на епохите чрез Божието прогресивно откровение.
Относно старозаветните светии Норман Гайслер предлага следното: „Накратко, излиза, че най-много нормативните старозаветни изисквания за спасение (с оглед изявена вяра) били (1) вяра в Божието единство, (2) признание на човешката греховност, (3) приемане на Божията необходима благодат и вероятно (4) разбиране, че ще има идващ Месия.”
Има ли доказателства в писанието, които подкрепят твърдението на Гайслер? Разгледайте този пасаж, който съдържа първите три твърдения, в Евангелието от Лука:
„Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси“ (Лука 18:10-14).
Това събитие се случило преди смъртта и възкресението на Христос, така че ясно включва човек, който не познавал новозаветното послание за благовестието, така както е изразено днес. В простото изявление на бирника („Боже бъди милостив към мене грешника!“) откриваме (1) вяра в Бог, (2) признание за грях и (3) приемане на милост. Тогава Исус прави много интересно изявление: Той казва, че човекът си отишъл у дома „оправдан“. Това е точният термин, употребен от Павел, за да опише положението на новозаветния светия, който е повярвал в посланието за благовестието и е положил вярата си в Христос: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 5:1).
Четвъртото от списъка на Гайслер липсва в разказа на Лука – разбирането за идващия Месия. Обаче, други новозаветни пасажи указват, че това може да е било всиобщо учение. Например в разказа на Йоан за Исус и самарянката при кладенеца жената казва: „Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко“ (Йоан 4:25). Обаче, самият Гайслер признал, че вярата в Месията не била „задължително условие“ за старозаветното спасение.
Прогресивното откровение – още доказателства от Писанието
Бързо търсене из Писанието разкрива следните стихове и в Стария, и в Новия Завет, които подкрепят факта, че вярата в Бог винаги е била пътят за спасението:
• „И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда“ (Битие 15:6)
• „И всеки, който призове името Господне ще се избави“ (Йоил 2:32)
• „Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове“ (Евреи 10:4).
• „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше“ (Евреи 11:1-2).
• „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят“ (Евреи 11:6).
Писанието ясно заявява, че вярата е ключът към спасение за всички хора през цялата история, но как би могъл Бог да спасява хора без те да знаят за Христовата жертва за тях? Отговорът е, че Бог ги спасявал въз основа на техният отклик на познанието, което те имали. Тяхната вяра гледала напред към към нещо, което те не можели да видят, докато днес вярващите гледат назад към събития, които те могат да видят. Следната графика описва това разбиране:
Писанието учи, че Бог винаги е давал на хората достатъчно откровение, за да упражняват вярата. Сега след като делото на Христос е завършено, изискването се е изменило; „времената на невежеството“ са се свършили:
• „който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си“ (Деяния 14:16-17)
• „Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят“ (Деяния 17:30)
• „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше“ (Romans 3:23-25).
Преди идването на Христос Бог е предвещал Исусовата смърт чрез системата на жертви и привикване на Неговия народ към разбирането, че грехът води до смърт. Законът бил даден да бъде учител да води хората към разбирането, че те са грешници, които се нуждаят от Божията благодат (Галатяни 3:24). Но законът не отменял предишния Авраамов завет, който бил основан на вярата; Авраамовият завет е този, който е моделът за спасение днес (Римляни 4). Но както е заевил Райри по-горе подробното съдържание на нашата вяра – количеството дадено откровение – се е увеличавало през вековете, така че хората днес имат по-пряко разбиране за това какво Бог изисква от тях.
Прогресивното откровение – заключения
Като говори за Божието прогресивно откровение Жан Калвин пише: „Господ се придържал към този подреден план при управляването на завета на неговата милост: колкото повече наближавал денят на пълното откровение с минаването на времето, толокова повече той увеличавал всеки ден яркостта на своето изявяване. Съответно в началото, когато първото обещание за спасение било дадено на Адам (Битие 3:15), то проблясвало като слаба искрица. После, като било прибавяно към него, светлината пораснала в цялост, избухвайки нарастващо и пръскайки излъчавенето си по-широко. Накрая, когато всички облаци били разпръснати, Христос, Слънцето на Праведността, напълно огряло цялата земя (Инситути на християнската религия, 2.10.20).
Прогресивното откровение не означава, че Божият народ в Стария Завет бил без всякакво откровение или разбиране. Тези, живели преди Христа, казва Калвин, не били „без проповядването, което съдържа надеждата за спасение и за вечен живот, но…. Те само зървали отдалече и в замъглени очертания това, което днес виждаме в пълна дневна светлина“ (Инситути на християнската религия 2.7.16; 2.9.1; коментар върху Галатяни 3:23).
Фактът, че никой не е спасен извън смъртта и възкресението на Христос, е ясно заявен в Писанието (Йоан 14:6). Основата на спасението е била и винаги ще бъде саможертвата на Христос на кръста и средството за спасение винаги е било вярата в Бог. Обаче, съдържанието на вярата на човек винаги е зависела от количеството откровение, което Бог благоволявал да даде в определено време.
English
Какво представлява прогресивното откровение във връзка със спасението?
