Въпрос
По какъв начин се съчетават психологията и библейското съветване?
Отговор
Светската психология, основана предимно върху ученията на Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Карл Роджърс, няма място в библейското съветване. Нито пък част от това, което се нарича „християнско съветване”, защото част от него често има за своя основа светската психология, а не Библията. Това не означава, че някой, който се нарича християнски съветник не е също библейски съветник, но твърде често християнските съветници са християни, които използват светска психология като свой начин на работа.
Психологията е академична дисциплина, която включва научното изучаване на психичните процеси и поведение и прилагането на това знание към различните сфери на човешката дейност. Психологията е хуманистична по естество. Хуманизмът утвърждава стойността и достойнството на всички хора, въз основа на тяхната способност да разграничават доброто от злото чрез позоваването на универсални човешки качества, особено рационалността. Хуманизмът отхвърля вярата, която не се основава на разума, свръхестественото и Библията. По тази причина психологията е човешкият начин да се опита да разбере и поправи духовната страна на човека без да признава, нито да споменава за духовното. Библията обявява, че човечеството има начало, което е различно от това на всяко друго живо създание. Човекът е направен по образа на Бога и когато Бог вдъхна в човека дъха на живота, той стана жива душа (Битие 1:26, 2:7). В самата си същност Библията се занимава с духовността на човека, като започва с неговото грехопадение и последствията от това, особено във връзка с отношенията на човека с Бога. Грехопадението – грехът – ни отделя от Бога и изисква Изкупител, който да възстанови тази връзка.
От своя страна светската психология се основава на идеята, че човек е изначално добър и отговорът на неговите проблеми лежи вътре в него. С помощта на психотерапевт – и понякога на християнски съветник – пациентът се потапя в лабиринта на собствения си ум и „преглежда” емоциите си, за да открие причината за собствените си трудности. Библията, обаче, изобразява много различна картина на човешкото състояние. Човек е „мъртъв в престъпления и грехове” (Ефесяни 2:1) и сърцето му е „измамливо и твърде болно” (Еремия 17:9). Той е жертва на „пълна поквареност” (Римляни 3:10-23). Да се потопим в такъв ум в търсене на психическо здраве е упражнение по безсмислие, което прилича много на опита да се намери роза, която да цъфти на дъното на помийна яма.
Човек е бил създаден невинен, но той не се покорява на Бог; неговият грях промени първия човек, Адам и всички, които дойдоха след него, като доведе до физическа и духовна смърт (Битие 2:17; 5:5; Римляни 5:12; Ефесяни 2:1). Отговорът на духовните проблеми на човека е да се новороди – да бъде съживен в духовно отношение (Йоан 3:3, 6-7; 1 Петрово 1:23). Човек се ражда отново като уповава на Исус Христос. Да уповаваме на Исус означава да разбираме, че Той е въплътен Бог, Бог в човешка форма (Йоан 3:16; Йоан 1:1-3). Това означава да разбираме и да вярваме, че Исус плаща за нашите грехове, когато умира на кръста, и че Бог показва, че приема жертвата на Христос, като Го възкресява от мъртвите (Римляни 4:24-25).
В противовес на психотерапевтите и на някои християнски съветници, библейските съветници виждат единствено Библията като източник на цялостен и подробен подход към съветването (2 Тимотей 3:15-17; 2 Петрово 1:4). Библейското съветване се състои в това да оставим Бог да говори за Себе си чрез Своето слово и да излагаме правилно Словото на истината (2 Тимотей 2:15). Библейското съветване следва Библията и се стреми да послужи с любов и истина и с живия Бог – любов, която се справя с греха и произвежда покорство.
Психотерапията и някои форми на християнско съветване се основават върху потребности. Нуждата от самочувствие, любов, приемане и значение обикновено доминират. Вярва се, че ако тези нужди бъдат посрещнати, хората ще бъдат щастливи, любезни и морални; ако техните нужди не бъдат задоволени, хората ще бъдат нещастни, омразни и неморални. Писанието ни учи, че Бог е Този, който променя нашите желания, и че истинското щастие може да се намери единствено в желанието за Бога и благочестието. Хората, които се стремят да имат самочувствие, любов и значимост може да са щастливи, ако ги получат, но те ще останат фокусирани върху себе си. От друга страна, хората, които желаят Бога, богоугодната мъдрост и Божията слава, ще бъдат задоволени, радостни, покорни и полезни слуги на Бога.
Макар светските психотерапевти да се опитват да помагат на пациентите си да намерят сили да задоволяват собствените си нужди сами, повечето християнски съветници виждат Исус Христос като изцелителя на психиката. Пациентът е увещаван да осъзнае колко много е обичан от Бог, а кръстът се представя като доказателство за това, колко сме ценни за Бога. По тази причина кръстът съществува, за да напомпва самочувствието на пациента и да задоволява неговата нужда от любов. Но в Библията Исус Христос е Божият Агнец, който беше разпнат вместо грешниците. Любовта на Бога в действителност унищожава самочувствието и прави ненужно нашето непрестанно търсене на такова. Божията любов произвежда вместо това голяма и благодарна почит за Исус Христос, който ни обикна и даде живота си за нас – Божият Агнец, който е единственият достоен. Любовта на Бог не задоволява нашето желание да бъдем обичани такива каквито сме – по-скоро Бог ни обича въпреки това, което сме, и ни учи да обичаме Бог и ближния (1 Йоаново 4:7-5:3).
Когато един греховен човек отиде при светски психолог или при християнски съветник, за да задоволи нуждата си или да придобие щастие, самочувствие и задоволство, той неизбежно ще си тръгне от това съветване неудовлетворен. Исус каза, че трябва да умрем и да се родим отново. Когато отиваме при Него, това трябва да бъде с намерението да оставим старото си естество – а не да го поправяме – и да се облечем в новото естество, това, което живее за Христос и се стреми да служи на Него от любов към това, което Той е направил. Истинските библейски съветници се стремят да помагат на своите клиенти да правят точно това, като следват Библията и гледат на съветването като на пасторска дейност, при която целта не е самочувствие, но освещение – растеж в благочестие и Христоподобие.
English
По какъв начин се съчетават психологията и библейското съветване?
