Въпрос
Какви са изискванията за дякони и старейшини?
Отговор
В Библията има ясен списък с изисквания за дякон или старейшина и техните длъжности в събранието на вярващите. Функцията на дякона е била създадена за се реши конкретен въпрос в църквата: „Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.” (Деяния 6:2). Думата, преведена като „прислужваме“ е гръцката дума diakonein, която има значението на някой, който е „прислужник, човек, който служи на другите“. Да бъдеш „дякон“ означава да служиш. Първите дякони бяха една група от седем мъже в църквата в Йерусалим, които бяха избрани да правят ежедневното разпределение на храната. Така дякон е човек, който служи на другите като официална функция в църквата.
Гръцката дума, преведена като „епископ“ е episkopos. Епископът е надзорник, водач, който ръководи събранието като цяло. В Библията, епископите също са наречени и „старейшини“ ( 1 Тим. 5:19) и „пастори“ (Еф. 4:11).
Изискванията за епископ/старейшина/пастор се намират в 1 Тим. 3:1-7: „Вярно е това слово: Ако поиска някой епископство, добро дело желае. Обаче епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, гостоприемен, способен да поучава, не пристрастен към виното, не побойник, а кротък, не препирлив, не сребролюбец; който управлява добре своя собствен дом и държи децата си в послушание с пълна сериозност, (защото ако човек не знае да управлява своя собствен дом, как ще се грижи за Божията църква?); да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под същото осъждане като дявола. Освен това той трябва да се ползва с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.“ Ап. Павел наставлява Тимотей за нещата, които служат за пример за това, както трябва да поучава един добър служител. Като започва в 1 Тим 4:11 и продължава до 6:2, ап. Павел дава на Тимотей 12 неща, които той трябва да „заръчва и да учи“.
Ап. Павел повтаря изискванията за епископ/старейшина/пастор и в посланието към Тит. The apostle Paul repeats the qualifications of a bishop/elder/pastor in his letter to Titus. “ако някой е непорочен, мъж на една жена и има вярващи деца, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство. Защото епископът трябва да бъде непорочен като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, не пристрастен към виното, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба, а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; който да държи вярното слово, според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат.” (Тит 1:6-9).
Изискванията за дякон са подобни на тези за епископ/старейшина/пастор. „Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двулични, да не са пристрастени към много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, да държат с чиста съвест тайната на вярата. Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.
Така и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена и да управляват добре децата си и домовете си. Защото тези, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христос Исус.” (1 Тим. 3:8-13). Думата, преведена като „дякон“ в този пасаж е производна на гръцката дума, употребена в Деяния 6:2 и така ние знаем, че говорим за същата функция.
Тези изисквания са прости и директни. Както дякона, така и епископа/старейшина/пастор трябва да бъдат мъже, съпруг на една жена, с безупречен характер и които управляват своите домове по библейски начин. Тези изисквания, също така, предполагат, че човек, който се стреми към такова служение е новороден вярващ, който ходи в покорство на Божието Слово. Единствената съществена разлика между тези два списъка с изисквания е, че епископа/старешина/пастор трябва да е „способен да поучава“, докато това не е споменато като очакване за дяконите.
Самият Господ Исус е наречен „Пастир и Епископ на вашите души“ (1 Петр. 2:25). Тези титли са много интересни. Думата „Пастир“ е гръцката дума poimen, преведена като „пастор“ на друго място (например Ефесяни 4:11 – в българския превод и в двете места се среща като „пастир“, а думата има двойно значение – 1) като пастор, т.е. духовен водач и 2) като пастир, т.е. овчар, човек, който пасе овце). Тази дума poimen се отнася за човек, който пасе стада и се използва метафорично за християнските пастири, тъй като пастирите трябва да направляват „стадото“ и да го хранят с Божието Слово. Думата, преведена като „епископ“ е същата дума, episkopos, употребена от ап. Павел в Първото послание към Тимотей и посланието към Тит.
Очевидно, функциите на старейшината и дякона са важни в църквата. Да служиш на Божиите хора със слово и дело е сериозна отговорност за човек, който я поема и той не трябва да се отнася лекомислено към това. Човек, който не отговаря на библейските изисквания не трябва да служи нито като старейшина, нито като дякон; църквата не го заслужава.
English
Какви са изискванията за дякони и старейшини?
