Въпрос
Какво трябва да направим с едно бунтовно дете, според Библията?
Отговор
Детето, което показва склонност към бунт, може да прави това по различни причини. Когато родителите имат сурово, нелюбящо, критикуващо отношение, то почти винаги произвежда бунт от някакъв вид. Дори най-послушното дете ще се разбунтува – вътрешно или видимо – срещу такова отношение. Естествено, трябва да избягвате този вид родителско отношение. Освен това определено количество бунт срещу родителите е естествен при тийнейджърите, които бавно се отдалечават от своите семейства в процеса на установяване на свой живот и идентичност.
Ако приемем, че характерът на бунтовното дете се доминира от силна воля, то ще се характеризира със склонност да подлага на изпитание ограниченията, с непреодолимо желание за контрол и постоянна съпротива към всички власти. С други думи, бунтът е неговата истинска природа. Освен това, тези деца със силна воля, с бунтовен характер, често са много интелигентни и могат да „измислят” ситуации с удивителна скорост, като намират начини да поемат контрол над обстоятелствата и хората около себе си. Тези деца могат да бъдат изключително трудно и изтощително предизвикателство за своите родители.
За щастие, също е вярно, че Бог е направил децата такива, каквито са. Той ги обича и не е оставил родителите без ресурси, за да се справят с това предизвикателство. Има библейски принципи, които казват как да се отнасяме с благодат към бунтовното дете със силна воля. Първо, Притчи 22:6 ни казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.” Подходящият път за всички деца е да вървят към Бога. Да учим децата на Божието Слово е важно за всички деца, които трябва да разберат кой е Бог и как да Му служат по най-добрия начин. При децата със силна воля ще бъде много полезно да им помогнем да разберат своя път, като узнаем какво ги мотивира – желанието за контрол. Бунтовното дете трябва да разбере, че то не управлява света – Бог го управлява – и детето просто трябва да върши нещата по Божия начин. Това налага родителите да бъдат абсолютно убедени в тази истина и да живеят според нея. Един родител, който сам е в бунт срещу Бога, няма да може да убеди своето дете да се покорява.
Когато се установи, че Бог определя правилата, родителите трябва да наложат в ума на детето си, че те са Божиите инструменти и ще направят всичко необходимо, за да изпълнят Божия план за техните семейства. Бунтовното дете трябва да бъде научено, че Божият план за родителите е да водят, а детето – да следва. Не може да има колебливост по този въпрос. Детето със силна воля може от един километър да забележи нерешителност и ще се възползва от нея, за да запълни липсата на ръководство и да вземе контрол. Принципът за покорство към властите е изключително важен за детето със силна воля. Ако човек не се научи на покорство, докато е дете, бъдещето му ще бъде характеризирано от конфликти с всички власти, включително работодатели, полиция, съдилища и военни командири. Римляни 13:1-5 ясно казва, че властите над нас са установени от Бог и ние трябва да им се покоряваме.
Освен това, детето със силна воля ще спазва охотно правилата или законите само, когато ги разбира. Дайте му солидна причина за едно правило, постоянно повтаряйте истината, че правим нещата по начина, по който ги иска Бог, и този факт не подлежи на дискусия. Обяснете, че Бог е дал на родителите отговорността да обичат и дисциплинират децата си, и че ако не правят това означава, че не се покоряват на Него. Все пак, винаги, когато е възможно, давайте на детето шанс да помага при вземането на решенията, така че да не се чувства напълно безвластно. Например, ходенето на църква не подлежи на дискусия, защото Бог ни заповядва да се събираме заедно с други вярващи (Евреи 10:25), но децата може да имат думата (с разумна причина) по въпроса какво да облекат, къде да седне семейството и пр. Дайте им проекти, в които да могат да участват като планиране на семейна почивка.
Освен това, родителите трябва да бъдат последователни и търпеливи. Те трябва да се опитват да не повишават тон, нито да издигат ръцете си с гняв, или да избухват. Това ще даде на детето със силна воля чувството за контрол, за което то жадува, и то бързо ще измисли как да ви контролира, като ви разстрои до степен, в която да реагирате емоционално. Физическата дисциплина често се проваля с тези деца, защото те толкова много обичат да тласкат родителите си до точката на избухване, че считат изпитването на малко болка за достойна награда, която да платят. Родителите на децата със силна воля често казват, че детето им се смее, докато го наказват физически, затова физическото наказание може да не е най-добрият метод на дисциплина за тях.
Може би никога християнските духовни плодове на търпението и самоконтрола (Галатяни 5:23) не са необходими така, както с детето със силна воля/бунтовното дете.
Без значение колко мъчително може да бъде отглеждането на такива деца, родителите може да се утешат с Божието обещание, че Той няма да ни изпитва повече, отколкото можем да понесем (1 Коринтяни 10:13). Ако Бог им дава дете със силна воля, родителите може да са сигурни, че Той не е направил грешка и ще им даде наставленията и ресурсите, от които ще се нуждаят, за да се справят с работата. Може би никога в живота на един родител думите „молете се непрестанно” (1 Солунци 5:17) нямат по-голям смисъл отколкото във връзка с дете със силна воля. Родителите на тези деца ще трябва да прекарат голяма част от времето си на колене пред Господ, като се молят за мъдрост, която Той е обещал да даде (Яков 1:5). Накрая, има утеха в знанието, че децата със силна воля, които са възпитани добре, често стават реализирани, успешни възрастни. Много бунтовни деца се превръщат в смели, посветени християни, които използват многото си таланти, за да служат на Господа, когото са започнали да обичат и уважават чрез усилията на техните търпеливи и прилежни родители.
English
Какво трябва да направим с едно бунтовно дете, според Библията?
