Въпрос
Какво представлява реформираното богословие?
Отговор
Най-общо казано, реформираното богословие включва всяка система на вярвания, която води произхода си от протестантската Реформация през 16 век. Разбира се, самите реформатори вземат своето учение от Писанието, както се вижда от тяхното верую „sola scriptura”, затова реформираното богословие не е „нова” система от вярвания, но такава, която се стреми да продължи апостолската доктрина.
Общо взето реформираното богословие се придържа към властта на Писанието, суверенитета на Бога, спасението по благодат чрез Христос и необходимостта от евангелизиране. Понякога то се нарича заветно богословие, защото набляга върху завета, който Бог прави с Адам и новия завет, който идва с Исус Христос (Лука 22:20).
Авторитет на Писанието. Реформираното богословие учи, че Библията е боговдъхновеното и авторитетно Слово на Бог, достатъчно по всички въпроси на вярата и практиката.
Суверенитетът на Бога. Реформираното богословие учи, че Бог управлява с абсолютен контрол над цялото творение. Той е предопределил всички събития и по тази причина Неговото намерение никога не може да бъде осуетено от обстоятелствата. Това не ограничава волята на творението, нито прави Бог автор на греха.
Спасение по благодат. Реформираното богословие учи, че в своята благодат и милост Бог е избрал да изкупи хора за себе си, като ги избавя от греха и смъртта. Реформираната доктрина на спасението често се представя чрез акростиха TULIP (известен също като петте точки на калвинизма). В превод на български те са:
Пълна поквареност. Хората са напълно безпомощни в своето греховно състояние и са под Божия гняв и не могат по никакъв начин да угодят на Бога. Пълната поквареност означава също, че хората обикновено не се стремят да познаят Бога, освен ако Бог не ги милостиво не ги подтикне към това (Битие 6:5; Еремия 17:9; Римляни 3:10-18).
Безусловен избор. От вечността Бог е избрал да спаси голямо множество грешници, които никой не може да изброи (Римляни 8:29-30; 9:11; Ефесяни 1:4-6,11-12).
Ограничено изкупление. Наречено също „конкретно изкупление.” Христос понесе върху Себе Си присъдата за греха на избраните и по този начин плати със смъртта Си за техния живот. С други думи, Той не просто направи спасението „възможно”, но действително го спечели за тези, които Той е избрал (Матей 1:21; John 10:11; 17:9; Деяния 20:28; Римляни 8:32; Ефесяни 5:25).
Неустоима благодат. В своето греховно естество човек се противи на Божията любов, но благодатта на Бог, която работи в сърцето му, го прави да пожелае това, на което се е противил преди това. Т.е., Божията благодат няма да се провали да постигне своето спасително дело в избрания (Йоан 6:37,44; 10:16).
Устояване на светиите. Бог защитава Своите светии от това да не отпаднат; затова спасението е вечно (Йоан 10:27-29; Римляни 8:29-30; Ефесяни 1:3-14).
Необходимост от евангелизиране. Реформираното богословие учи, че християните са на този свят, за да го променят – духовно чрез евангелизиране и обществено чрез свят живот и хуманитарна дейност.
Други отличителни черти на реформираното богословие включват като цяло спазването на двете тайнства (кръщението и причастието), възглед за духовните дарби, според който те престават (духовните дарби вече не се дават на църквата) и недиспенсационален възглед за Писанието. Силно уважавани от реформираните църкви са трудовете на Жан Калвин, Джон Нокс, Улрих Цвингли и Мартин Лутер. Уестминстърската изповед на вярата въплъщава богословието на реформираната традиция. Съвременни реформирани църкви са презвитерианските, съборните и някои баптистки църкви.
English
Какво представлява реформираното богословие?
