Въпрос
Защо религиите не могат да съжителстват мирно?
Отговор
Често се казва, че в името на религията са се водили повече войни, отколкото в името на нещо друго. Въпреки, че това твърдение е напълно неточно, много хора продължават да си задават въпроса: "Защо религиите не могат да съжителстват мирно?" Краткият отговор е, че различните религии се съревновават помежду си за сърцата и душите на хората. Самото естество на религиозните вярвания е взаимоизключващо, тъй като всяка религия има претенции за истина, които са в противоречие с претенциите на другите религии.
Всяка религия се занимава с тези основни въпроси: Откъде е дошъл човекът и защо е тук? Има ли живот след смъртта? Има ли Бог и как можем да го познаем? Тези въпроси помагат да се формира светогледът на човека - философията, на която се основава отношението към живота. Когато двама души имат различни отговори на тези въпроси, със сигурност ще възникне някакъв конфликт. Този конфликт може да варира от приятелско несъгласие до битка за живот и смърт за хората, включени в нея. Тъй като в света има стотици различни религии, които формират светогледа на милиони хора, лесно е да се разбере как нещата могат да ескалират.
Обикновено, когато се задава въпросът "защо религиите не могат да съществуват заедно", фокусът се поставя върху историческите борби между християнството, юдаизма и исляма, въпреки че често се включват и други религии. Понякога се прави контраст между пацифизма на източния мистицизъм и насилието на традиционния монотеизъм (християнство, юдаизъм, ислям), въпреки че насилието и екстремизмът могат да бъдат открити и сред мистичните религии. Кратък преглед на историята ще потвърди, че всяка религия има своите екстремисти и носи своя дял вина за насилието. Важен въпрос, който трябва да се зададе, е дали кръвопролитията могат да се припишат на основните учения на дадена религия, или са резултат от изопачено прилагане на тези вярвания.
Християнството често е обвинявано за зверствата, извършени в името на Исус Христос. Кръстоносните походи (1096-1272 г.), Инквизицията (1200-1800 г.) и Френските религиозни войни (1562-1598 г.) са често срещани примери. Всички тези събития са проведени под егидата и с одобрението на Римокатолическата църква, но са в явно нарушение на учението на Исус Христос. Всъщност, както Инквизицията, така и Френските религиозни войни са били нападения от страна на католиците срещу християни, които не са били съгласни с доктрината и практиката на Католическата църква. Когато пише за тази история, Ноа Уебстър казва: "Църковните институции в Европа, които служат за подкрепа на тиранични правителства, не са християнската религия, а нейни злоупотреби и извращения."
Когато се разглеждат ученията на Исус и апостолите, става ясно, че от християните се очаква да водят живот, който се характеризира с мир. В Римляни 12:14 и 18 се казва, “Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете. . . . ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.” Исус казва в Матей 5:39, “Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. Петър пише, “Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.” (1 Петрово 3:9).
Юдаизмът е обвиняван в разпалване на насилие, но в историята самите евреи са били обект на насилие в продължение на повече от две хиляди години. Във всяка държава, в която са живели, са били злепоставяни и преследвани въпреки че са живели мирно и са предоставяли стоки и услуги на другите. Някои ще посочат пасажи от Стария завет, в които на евреите е заповядано да изтребват други народи, и ще кажат, че това доказва насилствения характер на юдаизма. Интересно е, че макар Бог да заповядва на евреите да изтребят жителите на Обетованата земя (Второзаконие 7:1-5), за да предпази народа си от изпадане в идолопоклонство, Той също така им заповяда да не “онеправдават и угнетяват чужденеца” (Изход 22:21). Той отправя покана към всички, не само към евреите, да повярват в Него и да се спасят (Исая 45:22; Римляни 10:12; 1 Тимотей 2:4). Божието намерение е да благослови всички хора чрез евреите (Битие 12:3; Исая 49:6). Юдаизмът учи да “вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог” (Михей 6:8).
Ислямът също е обвиняван в насилие и през последните години мнозина се опитват да разграничат ислямския екстремизъм от "религията на мира", както понякога се нарича ислямът. Няма съмнение, че има много мирни последователи на исляма, но също така е ясно, че самата основа на исляма се корени в насилието. Мохамед (570-632 г.), основател и пророк на исляма, е израснал в град Мека и започва да проповядва откровенията си на 40-годишна възраст. Когато някои племена му се противопоставят, той повежда брутална кампания със своите последователи, с цел да ги победи и покръсти. Дадени са много откровения, които насърчават мюсюлманите да убиват онези, които не вярват (Сура 2:191; 4:74; 8:12), и това е основният начин, по който ислямът се разпространява през цялата си история. Когато Съединените щати воюват с жестоките пирати, държавният секретар Тимъти Пикеринг казва: "Научени от откровението, че войната с християните ще гарантира спасението на душите им, и намирайки толкова големи светски предимства в спазването на този религиозен дълг, техните подбуди за отчаяна борба са много силни." За разлика от християнските екстремисти, които ясно изопачават Свещеното писание, за да оправдаят насилието си, мюсюлманските екстремисти могат да посочат ясното учение и практика на своя основател, за да подкрепят действията си. Умерените в исляма са тези, които им се налага да обясняват стихове, одобряващи насилието.
Има дума, която може да обобщи причината, поради която религиите не могат да съжителстват мирно: грях. Тъй като грехът засяга всички хора, склонността към борба може да се появи дори в религиозен контекст. Въпреки, че различните религии могат да имат сходни положителни ползи за обществото, всички религии не са еднакви. Само християнството решава проблема с греха, като променя сърцето на човека. “За това, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново!” (2 Коринтяни 5:17).
English
Защо религиите не могат да съжителстват мирно?
