Въпрос
Какъв е християнският възглед за пенсиониране?
Отговор
Когато християните достигнат до възрастта на пенсиониране, те често се чудят какво трябва да прави един християнин през пенсионерските си години. Християните оттеглят ли се от християнско служение, когато се пенсионират от работното си място? Как трябва да гледа на пенсионирането един християнин?
1) Макар да няма библейски принцип, че човек трябва да се пенсионира от работата си, когато достигне определена възраст, има пример за левити и тяхното дело в скинията. В Числа 4, левитските мъже са преброени за служба в скинията от 25 до 50 годишна възраст, а след 50 годишна възраст, те се оттегляли от редовна служба. Те можели да продължат да „помагат на своите братя”, но не можело да продължат да работят (Числа 8:24-26).
2) Макар че можем да се оттеглим от своите призвания (дори християнското служение „на пълно работно време”), ние никога не трябва да се оттегляме от това да служим на Бога, макар да е различен начина, по който му служим. Да вземем например двамата много възрастни души в Лука 2:25-38 (Симеон и Анна), които продължиха да служат вярно на Господ. Анна беше възрастна вдовица, която служеше всеки ден в храма с пост и молитва. Тит 2 казва, че възрастните мъже и жени трябва да поучават чрез пример по-младите мъже и жени как да живеят.
3) Зрелите години на един човек не трябва да се прекарват предимно в преследването на удоволствия. Павел казва, че вдовицата която живее за удоволствия е жива умряла (1 Тимотей 5:6). Противно на библейската инструкция, много хора приравняват пенсионирането с „търсене на удоволствие”, ако въобще е възможно това. Това не означава, че пенсионерите не може да се наслаждават на голф, обществени функции или приятни занимания. Но те не трябва да бъдат основният фокус на нечий живот, във всяка възраст.
4) Второ Коринтяни 12:14 казва, че родителите трябва да спестяват за децата. Но най-доброто нещо, което си струва да бъде „спестено” е нечие духовно наследство, което може да бъде предадено на децата, внуците и правнуците. Поколенията на наследниците са били повлияни от верните молитви на възрастния семеен „патриарх” или „матриарх”. Молитвата е може би най-плодородното призвание за тези, които са се пенсионирали.
Християнинът никога не се пенсионира от служението си на Христос; той само променя адреса на своето работно място. В обобщение, когато някой достигне до „възраст за пенсиониране” (каквато и да е тя), призванието може да се промени, но целият живот на служене на Господ не се променя. Често точно тези „възрастни светии”, след цял живот ходене с Бога, могат да предадат истините на Божието Слово, като разказват как Бог е работил в техния живот. Когато остареем, трябва да се молим като Псалмиста: „Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на бъдещия род, Твоята мощ - на всички бъдещи поколения” (Псалм 71:18).
English
Какъв е християнският възглед за пенсиониране?
