Въпрос
Какво казва Библията за отмъщението?
Отговор
Библията има какво да каже за отмъщението. Както еврейските, така и гръцките думи, преведени като "отмъщение", имат за свое основно значение идеята за наказание. Това е от решаващо значение, за да разберем защо Бог запазва за Себе Си правото да отмъщава.
Ключовият стих относно тази истина се намира в Стария завет и е цитиран два пъти в Новия завет. Бог казва: "На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава." (Второзаконие 32:35; Римляни 12:19; Евреи 10:30). Във Второзаконие Бог говори за закоравелите, непокорни, идолопоклоннически израилтяни, които Го отхвърлят и си навличат Неговия гняв с нечестието си. Той обещава да им отмъсти в Своето време и според Своите съвършени и чисти мотиви. Двата новозаветни пасажа се отнасят до поведението на християнина, който не трябва да узурпира Божията власт. Напротив, трябва да Му позволим да отсъди правилно и да излее божественото Си възмездие срещу враговете Си, както Той сметне за добре.
За разлика от нас, Бог никога не отмъщава от нечисти подбуди. Неговото отмъщение има за цел да накаже онези, които са Го обидили и отхвърлили. Можем обаче да се молим Бог да отмъсти в съвършенство и святост за Своите врагове и да отмъсти за онези, които са потиснати от злото. В Псалм 94:1 псалмистът се моли Бог да отмъсти на праведните, но не от чувство на неконтролируема отмъстителност, а от справедливо възмездие от вечния Съдия, чиито съдби са съвършени. Дори когато невинните страдат, а нечестивите сякаш благоденстват, само Бог е този, който трябва да накаже. "Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си и пази гняв за враговете Си." (Наум 1:2).
В Библията има само два случая, когато Бог дава на хората разрешение да отмъщават в Негово име. Първо, след като мадиамците извършват отвратителни, насилствени действия срещу израилтяните, чашата на Божия гняв срещу мадиамците прелива и Той заповядва на Моисей да поведе народа в свещена война срещу тях. "След това Господ говорѝ на Моисей: Въздай на мадиамците за израилтяните и след това ще се прибереш при народа си." (Числа 31:1-2). И тук Мойсей не действа сам; той е само инструмент за изпълнение на съвършения Божи план под Неговото ръководство и инструкции. Второ, християните трябва да се подчиняват на управниците, които Бог е поставил над нас, защото те са Негови инструменти за "отмъщение на злотворците" (1 Петрово 2:13-14). Както и в случая с Мойсей, тези управници не трябва да действат самостоятелно, а да изпълняват Божията воля за наказание на нечестивите.
Изкушаващо е да се опитаме да влезем в ролята на Бога и да се стремим да накажем онези, които според нас го заслужават. Но тъй като сме грешни създания, за нас е невъзможно да отмъстим с чисти мотиви. Ето защо в Мойсеевия закон се съдържа заповедта: "Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против онези, които са от народа ти, а да обичаш ближния си, както себе си. Аз съм Господ." (Левит 19:18). Дори Давид, "сърцето на Господ" (1 Царе 13:14), отказва да отмъсти на Саул, въпреки че Давид е невинната страна, която е ощетена. Давид се подчинява на Божията заповед да се откаже от отмъщението и да се довери на Него: "Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе." (1 Царе 24:12).
Като християни ние трябва да следваме заповедта на Господ Исус: "Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят" (Матей 5:44), като оставим отмъщението на Бога.
English
Какво казва Библията за отмъщението?
