Въпрос
Вярно ли е твърдението, че "пътят към ада е постлан с добри намерения"?
Отговор
"Пътят към ада е постлан с добри намерения" е поговорка, която се приписва на Бернар от Клерво (1091-1153), но това не може да бъде потвърдено. Когато казваме "Пътят към ада е постлан с добри намерения", може да имаме предвид, че някой е имал добри намерения, но крайният резултат от действията му е бил катастрофален. Добрите намерения не гарантират добри резултати. Или пък можем да имаме предвид, че добрите намерения сами по себе си са безполезни; за да постигне нещо, човек трябва да следва целите и задачите си. Мързелът и другите врагове на успеха ще повлекат човека надолу.
Поговорката "Пътят към ада е постлан с добри намерения" може да се разглежда и като отражение на предупреждението на Исус в Матей 7:13-14: "Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират". Пътят към ада е лесен.
В Новия завет са дадени няколко примера за хора, които са изразили намерението си да последват Исус, но, доколкото знаем, никога не са го направили. В Евангелие от Лука 9:57-62 Исус среща трима мъже, които заявяват, че ще Го последват, но на първо място са други приоритети. Исус не ги похвалва за това, че просто са имали добри намерения; Той ги призовава към жертвоготовни, незабавни действия: "Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство" (стих 62). Мъжете трябва да следват думите си; в противен случай "добрите им намерения" няма да доведат до следване на Исус и ще им проправят пътя към ада, както се казва.
Друг път един сериозен младеж се приближава до Исус, за да го попита какво трябва да направи, за да наследи вечен живот (Марк 10:17-27). Изглеждаше, че има намерение да направи всичко, което Исус му каже, но когато Господ отговори: "иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай", човекът си тръгна натъжен. Цената била твърде висока. В началото може и да е имал добри намерения, но богатият младеж не успял да обикне Христос повече от парите и сам проправил пътя си към ада.
Много от тях намират цената за твърде висока, когато изразяват желание да следват Исус. Те имат "намерение" да се предадат на Него и да живеят според Неговата воля за живота си. Но скоро откриват, че това намерение не е достатъчно. Добрите намерения не са достатъчно силни, за да преодолеят магнетичното привличане на греховната ни плът (Марк 14:38). Много хора чуват Евангелието и вярват, че то е истина, но не го желаят достатъчно силно, за да предадат контрола над живота си. Те "възнамеряват" да го направят някой ден - когато приключат със забавленията. За съжаление, повечето от тях никога не достигат до този ден. Предполагали са, че покаянието и вярата ще дойдат естествено по команда, но откриват, че това не е така. В подобни случаи поговорката "пътят към ада е постлан с добри намерения" е вярна.
Добрите намерения трябва да бъдат придружени от действия на нашата воля, за да постигнем това, което сме планирали. Мързелът, отлагането и страхът могат да изиграят роля в това намеренията ни да останат само такива. Хората, които се харесват на хората, са особено склонни да открият, че пътят към ада е постлан с добри намерения. По своята същност хората, които искат да се харесат на хората, искат да кажат всичко, което ще им осигури благоволението на онези, на които искат да се харесат. Те може да имат намерение да се обадят следващата седмица, да отидат на обяд или да гледат детето на приятел, но след като моментът отмине, забравят всичко, което е било обещано. Оказва се, че пътят им към ненадеждността, разочарованието и неразбирането е проправен с добрите им намерения.
Бог се отнася сериозно към думите, които излизат от нашите устни. Всъщност Исус казва, че ще дадем отчет за всяка изречена празна дума (Матей 12:36-37). Не бива да бързаме да изразяваме намеренията си, ако нямаме план да ги следваме и способност да го направим. Вместо това трябва да определим в сърцата си какво Бог иска да направим и след това да се посветим на това (Псалм 37:5; 119:11).
Един от начините да сме сигурни, че животът ни не е затрупан с безполезни намерения, е да се смятаме за "разпнати с Христос", както прави Павел (Галатяни 2:20). Когато всяка сутрин осъзнаваме, че денят ни не е наш, за да го пропиляваме, както ни харесва, а принадлежи на Господ, ще бъдем по-склонни да следваме насоките, които Той ни дава. Пътят към ада е постлан с добри намерения, но пътят към небето е постлан с послушна вяра. Добрите намерения ни карат да се чувстваме сякаш сме на прав път, но им липсва каквато и да е сила да ни отведат там, където искаме да отидем. Съзнателният ангажимент да следваме Господ обаче ни отвежда там, където Той иска да отидем.
English
Вярно ли е твърдението, че "пътят към ада е постлан с добри намерения"?
