Въпрос
Какво казва Библията за скръбта?
Отговор
В Библията има много примери за скръб в резултат на грехопадението и примери за това как можем да прославим Бога чрез тъгата си. Тъгата е или пряк, или косвен резултат от греха, а тъй като живеем в паднал свят, грехът е нормална част от живота (Псалм 90:10). Псалмите са изпълнени с това как Давид излива пред Бога тъгата на сърцето си. Подобно на Давид, ние често чувстваме, че Бог ни е изоставил в моментите на тъга, причинена от онези, които ни отхвърлят и ни се противопоставят.
“Докога ще имам борба[a] в душата Си, болки в сърцето Си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?” (Псалм 13:2). Но Бог винаги е верен и, както Давид казва, нашето доверие в Бога никога не е напразно. “Но аз уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се радва в спасението Ти. Ще пея на Господа, защото е бил щедър към мене. (Псалми 13:5-6).
В Псалм 16 Давид се радва на своя избор като последовател на единствения, истинен Бог, включваща "прекрасно наследство" (ст. 6), радост, веселие и сигурност (ст. 9), докато онези, които отхвърлят Бога и следват други богове, ще видят по-големи скърби (ст. 4). Но Давид преживява и увеличаване на скръбта, когато се оказва извън Божиите благословения, в резултат на своя грях. “Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.” (Псалм 31:10). Но още в следващия псалм Давид се радва на милостта на Бога, който прощава на онези, които идват при Него с покаяние. Скръбта на Давид се превръща в умножено благословение: “Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама.” (Псалм 32:1-2). В Псалм 32:10, Давид обобщава причината за скръбта и тъгата, а именно – греха. “Много ще бъдат скърбите на нечестивия; но онзи, който уповава на Господа, милост ще го окръжи.”
Притчата за блудния син в Лука 15:11-24 също ни показва как да се справяме със скръбта, причинена от греха. Характеристиките на покаянието са осъждане на греха, изповядване на греха пред Бога и другите, засегнати от греха, желание и опит за възстановяване на последствията, отвръщане от греховните пътища и стремеж към благочестие. Грехът трябва да ни води до скръб по Бога, която бързо се превръща в покаяние (2 Коринтяни 7:10).
Разбира се, не всяка скръб е причинена от греха, който извършваме. Понякога просто живеем в един прокълнат от греха свят сред паднали същества. Йов е човек, който не по своя вина е преживял голяма скръб и тъга. Богатството и десетте му деца са му били отнети наведнъж като го оставили да седи на купчина пепел, покрит с циреи и рани (Йов 1-3). За да увеличат нещастието му, тримата му "приятели" дошли да го утешават като го обвинили, че е съгрешил срещу Бога. Защо иначе, разсъждавали те, човек би се оказал в такива обстоятелства? Но както Бог разкрива на Йов и приятелите му, понякога Бог причинява или допуска обстоятелства, които предизвикват скръб и тъга в живота ни, за Своите святи цели. Понякога Бог дори не ни обяснява причините за това (Йов 38-42).
Псалмопевецът ни казва: "Неговият път е съвършен" (Псалм 18:30). Ако Божиите пътища са "съвършени", тогава можем да вярваме, че всичко, което Той прави - и всичко, което позволява - също е съвършено. Това може да ни се струва невъзможно, но нашите умове не са като Божиите умове. Вярно е, че не можем да очакваме да разберем Неговия ум съвършено, както Той ни напомня, “Защото Моите помисли не сакато вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли.” (Исая 55:8-9).
Понякога съвършената Божия воля включва тъга и скръб за Неговите деца. Но ние можем да се радваме, че Той никога не ни изпитва повече, отколкото сме способни да понесем (1 Коринтяни 10:13), и в крайна сметка ще съдейства за доброто на онези, които Го обичат, за да ни уподоби повече на Своя Син (Римляни 8:28-29).
Никога не е имало по-голямо страдание от това на Исус, който е "човек на скърби и навикнал на печал" (Исая 53:3). Неговият живот е една непрекъсната поредица от скърби - от люлката до кръста. В детството Му животът Му е в опасност от Ирод и родителите Му трябва да Го вземат и да избягат в Египет (Матей 2:19-20). Цялото Му служение се характеризира със скръбта, която изпитва от твърдостта и неверието на човешките сърца, от съпротивата на религиозните водачи и дори от непостоянството на собствените Му ученици, да не говорим за изкушенията на Сатана. В нощта преди разпъването Си Той е бил "прескърбен до смърт", тъй като очаква предстоящия Божи гняв и справедливост, които са щели да паднат върху Него, когато умре за Своя народ (Матей 26:38). Агонията Му е толкова голяма, че потта Му е като големи капки кръв (Лука 22:44). Разбира се, най-голямата скръб в живота Му е, когато на кръста Неговият Отец скрива лицето Си от Сина и кара Исус да извика в агония: "Защо си Ме оставил?" (Матей 27:46). Със сигурност никоя тъга, преживяна от когото и да било от нас, не може да се сравни с тази на Спасителя.
Но както Исус е възстановен отдясно на Своя Отец, след като е преживял скръбта, така и ние можем да бъдем сигурни, че чрез трудностите и времето на тъга Бог използва несгодите, за да ни направи по-подобни на Христос (Римляни 5:3-5; 8:28-29; Яков 1:2-4; Евреи 12:10). Той е с нас в нашата скръб и е съпричастен към нашите страдания (Евреи 4:15). Можем да хвърлим грижите си върху Него и да се доверим на любовта Му към нас (1 Петрово 5:7). Може и да не разбираме, но можем да почиваме във верните Му ръце и да изразяваме тъгата си пред Него (Псалм 58:6). Имаме и семейството на Христос, с което можем да споделим бремето си (Галатяни 6:2; Римляни 12:15). Не бива да се изолираме в тъгата си, но можем да скърбим един с друг и да се насърчаваме взаимно (Евреи 10:24-26; Ефесяни 5:19-20). Макар че животът сред грешното човечество в този свят никога няма да бъде съвършен, ние знаем, че Бог е верен и че когато Христос се завърне, скръбта ще бъде заменена с радост (Исая 35:10). Но междувременно използваме скръбта си, за да прославяме Бога (1 Петрово 1:6-7) и да почиваме в благодатта и мира на Всемогъщия Господ Бог.
Но както Исус е възстановен отдясно на Своя Отец, след като е преживял скръбта, така и ние можем да бъдем сигурни, че чрез трудностите и времето на тъга, Бог ще използва несгодите за да ни направи уподоби на Христос (Римляни 5:3-5; 8:28-29; Яков 1:2-4; Евреи 12:10). Той е с нас в нашата скръб и е съпричастен към нашите страдания (Евреи 4:15). Можем да предадем грижите си върху Него и да се доверим на любовта Му към нас (1 Петрово 5:7). Може и да не разбираме точно как, но можем да се отпуснем във верните Му ръце и да изразяваме скръбта си пред Него (Псалм 58:6). Имаме и духовното семейство на Христос, църквата, с което можем да споделим теготите си (Галатяни 6:2; Римляни 12:15). Не бива да се изолираме в тъгата си, но можем да скърбим един с друг и взаимно да се насърчаваме (Евреи 10:24-26; Ефесяни 5:19-20). Макар че животът сред грешното човечество в този свят никога няма да бъде съвършен, ние знаем, че Бог е верен и че когато Христос се завърне, скръбта ще бъде заменена с радост (Исая 35:10). Но междувременно нека използваме скръбта си, за да прославяме Бога (1 Петрово 1:6-7) и да почиваме в благодатта и мира на Всемогъщия Господ Бог.
English
Какво казва Библията за скръбта?
