Въпрос
Спасението обхваща ли нещо повече, освен живот в отвъдното?
Отговор
Често подчертаваме как спасението се отнася за живота след смъртта, но пропускаме да видим как то се отнася и за живота ни в момента. Идването при Христос с вяра е водораздел в живота по толкова много начини — след като сме спасени, ние се освобождаваме от греха и получаваме нов живот и нова перспектива. Както каза Джон Нютън, „Веднъж бях изгубен, но сега съм намерен, / бях сляп, но сега виждам." След спасението всичко се променя.
В Посланията също намираме постоянен акцент върху ежедневни живот. Според Ефесяни 2:10 причината да бъдем спасени не е просто да прекараме вечността на небето, а да вършим „добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.". Тези „добри дела" трябва да се правят тук, в този свят. Ако нашето вечно спасение не е отразено в ежедневието ни, има проблем.
Яков пише своето послание за да насърчи практичната вяра. Нашето спасение трябва да доведе до контролиран език (Яков 1:26) и други промени в живота ни. Вярата, която претендира да съществува, но няма доказателствата за добри дела, е „мъртва" вяра (Яков 2:20). Павел пише в 1 Солунци 2:12 , че ние трябва да живеем „живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. " Животът, който е посветен в покорство на Бог, е естествено последствие на спасението. Исус учи, че ние сме Негови служители, поставени тук да вършим Неговите дела, докато чакаме Неговото завръщане (Лука 19: 12–27).
В книгата Откровение Бог изпраща писма до седем църкви (Откровение 2—3) и за всяка от тях има специфични области от ежедневието, в които те са или похвалени, или осъдени. Църквата в Ефес беше призната за нейния труд и търпение, а църквата в Смирна беше похвалена за вярност в изпитанията и бедността. На другия край на спектъра, църквата в Пергамос е порицана, че толерира фалшива доктрина, а църквата в Тиатир е порицана, че следва лъжеучител и има сексуален грях. Очевидно Исус смята спасението за нещо, което трябва да повлияе на всекидневния живот на човека, а не само за отвъдния свят.
Спасението е началната точка на нов живот (2 Коринтяни 5:17). Бог има способността да възстановява разрушеното от греха. В Йоил 2:25 Бог обещава на Израил, че макар да ги е осъдил за греховете, Той е в състояние да върне „годините, които изпояде скакалецът,", когато Израел се покае и се върне към Него. Подобно възстановяване се обещава на Израил и в Захария 10: 6. Това не означава, че спасението прави всичко щастливо и безпроблемно в този живот. Има моменти, когато Бог избира да допусне трудностите като напомняне за високата цена на греха или за нашата нужда да уповаваме повече на Него. Но ние се изправяме пред тези изпитания с нова перспектива и със сила отгоре. Всъщност трудностите, които претърпяваме, всъщност са подарък от Бога, за да ни накарат да израстваме във вяра и да ни подготвят да бъдем благословение за другите (2 Коринтяни 1: 4–6; 12: 8–10).
В служението на Исус всеки, който дойде при Него с вяра е променен завинаги. Обладаният от демони в Гадаринската земя се прибра вкъщи като евангелизатор (Марк 5:20). Прокажените се присъединиха към обществото на вярващите хора, очистени и ликуващи (Лука 17: 15–16). Рибарите станаха апостоли (Матей 4:19), митарите станаха филантропи, а грешниците станаха светци (Лука 19: 8–10). С вяра сме спасени (Ефесяни 2: 8) и промяната, която спасението носи, започва сега.
English
Спасението обхваща ли нещо повече, освен живот в отвъдното?
