Въпрос
Какво представлява сатанизмът?
Отговор
Не се дефинира лесно сатанизмът. Има няколко „подразделения“ на сатанизма. За разлика от християните, самите сатанисти не са съгласни за своите най-фундаментални принципи. Хриситяните могат да се различават в мненията си или убежденията си за тълкуването на определени библейски пасажи, но те вярват в същия основополагащ принцип, че Исус е Божият Син, който е платил цената за нашите грехове като е умрял на кръста и е възкръснал от мъртвите. Сатанистите спорят помежду си дори дали Сатаната съществува и дали те се покланят на него или на себе си. По същество те са объркана група, обединена от лъжи. Йоан 8:44 вероятно се отнася до сатанистите: „Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.“
Поради тези лъжи има изобилие от идеологии в сатанизма. Някои от сатанинските практики са постоянни, а единството на сатанистите е повече в ритуалите отколкото в някаква съществена система от вярвания. Сатанистите правят определени неща; те не трябва да вярват определени неща.
Повечето сатанисти, поклонници на дявола, диаболисти, луцифериани и членове на Сатанинската Църква твърдят, че произхождат от ЛаВейския сатанизъм, наречен на Антон ЛаВей, авторът на Сатанинската Библия и основателят на първата Сатанинска Църква. Предполага се, че ЛаВей е започнал първата Сатанинска Църква през 1966 г. Като самопровъзгласен авторитет по всичко зло, той започнал да дава седмични лекции на цената от $2.00 на човек. И така възникнала Сатанинската Църква.
Основната обща черта при всичките клонове на сатанизма е поощряването на собствената личност. Всички форми на сатанизма заявяват, че животът съществува, за да се консумира, и че себелюбието е добродетел. Някои сатанисти считат, че единственото съществуване, което те някога ще познаят, е тук на Земята. Така поклонниците на дявола живеят за момента, а тяхното кредо е лакомията и невъздържаността.
Сатанизмът дава клетва за вярност към Сатаната, дори когато някои от Сатанинската Църква вярват, че нито Бог, нито дяволът съществува. Повечето от Сатанинската Църква също вярват, че няма изкупител за тях или за когото и да е друг. Всеки човек е напълно отговорен за пътя на своя собствен живот. Въпреки това те се молят на Сатаната при ритуалите като искат неговата суверенна ръка да се изяви в живота им. Този начин на мислене разкрива влиянието на лъжите и измамите в тяхната философия. Независимо дали сатанистите вярват в него или не, това няма значение за Сатаната. Крайният резултат е същият – техните души са поробени от него, и освен ако не се намеси Божията благодат, те ще преживеят вечността в пъкъла.
Накратко, сатанизмът може да включва или да не включва поклонение на Сатаната, но това е съзнателно усилие да НЕ се покланя на единствения истински Бог. Римляни 1 дава ясен поглед в сърцето и мотивите на сатанистите. Те имат „развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда“ (стихове 28-29). Хората, които са били заблудени от Сатаната да водят този начин на живот, им е трудно да разберат Божията представа за благодат и свобода. Вместо това, те живеят за себе си, сами.
2 Петрово 2 съдържа предупреждение към всеки, който би последвал сатанизма или нещо друго вместо Бог: „Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина. Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става” (стихове 17-19).
English
Какво представлява сатанизмът?
