Въпрос
Защо научната общност толкова се противи на креационизма?
Отговор
Важно е да се прави разлика между понятията "наука" и "научна общност". Науката е дисциплина, която се занимава с наблюдение, експериментиране и обяснение на явленията. Научната общност е съставена от живите човешки личности, които участват в тази дисциплина. Разграничението е важно, защото между науката и креационизма няма логическо противоречие. Науката е общ термин за вид изследване, докато креационизмът е философия, прилагана към тълкуването на фактите. Научната общност, такава, каквато съществува днес, поддържа натурализма като предпочитана философия, но няма явна причина, поради която натурализмът да бъде предпочитан от науката пред креационизма.
Като цяло съществува мнението, че креационизмът е "ненаучен". Това е отчасти вярно, в смисъл че креационизмът се основава на определени предположения, които не могат да бъдат проверени, доказани или фалшифицирани. Въпреки това, натурализмът е в абсолютно същото затруднено положение - като философия, която не може да бъде тествана, доказвана, фалшифицирана. Фактите, открити в научните изследвания, са само това: факти. Фактите и интерпретациите са две различни неща. Настоящата научна общност отхвърля като цяло концепциите на креационизма и затова го определя като "ненаучен". Това е изключително иронично, като се има предвид, че научната общност предпочита една интерпретативна философия - натурализма - която е също толкова "ненаучна", колкото и креационизмът.
Съществуват много причини за тази тенденция към натурализъм в науката. Креационизмът предполага намесата на свръхестествено същество, а науката се занимава предимно с материални и физически неща. По тази причина някои представители на научната общност се опасяват, че креационизмът ще доведе до дилемата "Бог на белите полета", при която научните въпроси се отхвърлят с обяснението: "Бог го е направил". Опитът показва, че това не е така. Някои от най-големите имена в историята на науката са били убедени креационисти. Вярата им в Бога ги е вдъхновявала да се питат: "Как го е направил Бог?" Сред тези имена са Паскал, Максуел и Келвин. От друга страна, необоснованата привързаност към натурализма може да влоши научните открития. Природонаучния начин на мислене изисква от учените да пренебрегват резултати, които не се вписват в установената парадигма. Това означава, че когато нови данни не съответстват на натуралистичния възглед, те се приемат за невалидни и се отхвърлят.
Креационизмът има ясно изразен религиозен подтекст. Науката е толкова обективна, колкото са обективни хората, които участват в нея, а тези хора са също толкова подвластни на пристрастия, колкото и във всяка друга област. Има хора, които отхвърлят креационизма в полза на натурализма единствено по лични "морални" причини. Всъщност този брой вероятно е много по-голям, отколкото се признава. Повечето хора, които отхвърлят концепцията за Бог, правят това главно защото не са съгласни с някакво възприето ограничение или несправедливост, въпреки твърденията за обратното. Това важи както за тези, които работят като учени, така и за тези, които работят във всяка друга област.
По същия начин недружелюбното отношение на научната общност оказва влияние върху възприемането на креационизма. В продължение на векове науката е имала полза от приноса на креационизма; въпреки това днес научната общност като цяло има враждебно и снизходително отношение към всеки, който не приема природонаучната перспектива. Тази открита враждебност към креационистките възгледи и към религията като цяло създава силен подтик за хората с такива възгледи да избягват научното изследване. Тези, които го правят, често се чувстват принудени да мълчат от страх да не бъдат осмени. По този начин научната общност унижава и "изтласква" една част от населението, а след това има смелостта да твърди, че намаленият процент креационисти в нейните редици е доказателство за по-високите научни достойнства на натурализма.
Има и политически причини за враждебното отношение на научната общност към креационизма и религията като цяло. Християнството, повече от която и да е друга религиозна система, отдава огромно значение на всеки отделен човешки живот. Това предизвиква напрежение в отношенията с научната общност, когато тази загриженост за живота пречи на някакъв вид научен процес. Християнските ценности са склонни да действат като спирачка за експерименти или гледни точки, които причиняват вреда на хората или които унищожават или увреждат човешкия живот. Примери за това са изследванията на ембрионални стволови клетки, абортите и евтаназията. В други случаи християнските ценности се сблъскват със светските такива, когато науката насърчава определени греховни дейности, като ги улеснява. Въпреки че учените натуралисти може да виждат в това ненужна пречка, те трябва да се замислят какво се случва, когато научните изследвания се провеждат без оглед на морала и съвестта. Отзвук на тази идея е героят на актьора Джеф Голдблум във филма "Джурасик парк". Той заяви: "Вашите учени бяха толкова заети с това дали могат, или не, че не спряха да мислят дали трябва".
Налице е също така съревнование между научната и религиозната общност за власт, което поражда допълнително напрежение между науката и креационизма. Както признават дори някои водещи учени-скептици, съществува тенденция научната общност да се позиционира, дори подсъзнателно, като свещеническа. Това светско свещеничество се представя като притежаващо чудното и елитно знание, от което миряните се нуждаят за спасение, и не може да бъде поставяно под въпрос от никакви външни лица. С други думи, идеите с отношение към религията, като креационизма, накърняват претенциите на научната общност за висше познание за Вселената.
Макар да има много причини за напрежение между научната общност и креационизма, има и много причини, поради които те би трябвало да могат мирно да съжителстват. Няма логически обосновани причини за отхвърляне на креационизма в полза на натурализма, както е направила научната общност. Креационизмът не възпрепятства откритията, за което свидетелстват големите имена в науката, които силно са вярвали в него. Подигравателното отношение, насочено по адрес на креационистите, е намалило броя на способните и желаещи умове в много области. Креационизмът има какво да предложи на науката и на научната общност. Бог, Който е създал Вселената, се е разкрил чрез нея (Псалм 19:1); колкото повече знаем за Неговото творение, толкова повече слава получава Той!
English
Защо научната общност толкова се противи на креационизма?
