Въпрос
Какво означава да имаш прегоряла съвест?
Отговор
Прегорялата съвест се споменава в 1 Тимотей 4:2, където Павел говори за онези, чиято съвест била „прегоряла“ или направена нечувствителна по същия начин, по който животинската кожа, дамгосана с белязващото желязо, става нечувствителна за следваща болка. За човешките същества да имаш прегоряла съвест е резултат от постоянно, неразкаяно съгрешване. Накрая грехът помътнява моралното чувство за правилно или погрешно и неразкаялият се грешник става нечувствителен за предупрежденията на съвестта, която Бог е поставил във всеки от нас, за да ни ръководи (Римляни 2:15).
В момента на спасението ние биваме очистени от греха, наследен от Адам, и от всички лични грехове. Но докато продължаваме в нашия път в Христа, ние все още сме склонни да съгрешаваме. Когато съгрешим, Бог ни е снабдил с начин за очистване, за да ни възстанови в момента на спасението. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоаново 1:9). Когато си позволяваме да извършваме грехове на мисловната нагласа, ние потискаме Светия Дух. Заповядано ни е да не потушаваме Светия Дух, който обитава в нас (1 Солунци 5:19). Когато продължаваме в нашите грехове на мисловната нагласа без да се изповядаме и започнем да вършим тези грехове в нашите тела (Яков 1:15), ние оскърбяваме Светия Дух, което не трябва да правим (Ефесяни 4:30). Още веднъж имаме избора да се изповядаме и покаем или да продължим в грях и отстъпление. Когато продължаваме в грях, душите ни започват да стават морално загрубели. Накрая стигаме до момент, където съвестта ни е прегоряла и е неспособна да ни помогне да различим правилно от погрешно. Това е сякаш гореща ютия е приложена към нашата съвест като я разрушава. Дори по-лошо, можем да стигнем до мястото, където да не ни засяга колко сме грешни. Това се има предвид в 1 Тимотей 4:2, където Павел посочва лъжеучителите, наричайки ги „лицемерни човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла.“ Можем леснода видим това с чистото зло. Серийният убиец, например, е с прегоряла съвест и тя повече не работи и не го ръководи в това какво е правилно и погрешно.
Християните, които продължават да съгрешават въпреки божествената дисциплина, могат действително да съгрешават в себе си извън този живот и в Божието присъствие. Бог може да вземе грешащ вярващ вкъщи, за да запази такъв човек от вършенето на повече вреда на себе си и на неговото свидетелство за Неговото Свято Име. „Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли. Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен“ (1 Йоаново 5:16-17). Тези грехове не ни причиняват загуба на спасението ни, но те определено засягат нашето взаимоотношение с Бог и другите. Ние ще сме мъдри, ако никога не се влошим до степен съвестта ни да прегори.
English
Какво означава да имаш прегоряла съвест?
