Въпрос
Какво казва Библията за самозащитата?
Отговор
Библията не дава всеобхватно становище относно самозащитата. Някои пасажи сякаш говорят за това, че Божиите хора са пацифисти (Притчи 25:21-22; Матей 5:39; Римляни 12:17). Въпреки това, има и други пасажи, които одобряват самозащитата. При какви обстоятелства е позволена личната самозащита?
Правилното използване на самозащита е свързано с мъдрост, разбиране и такт. В Лука 22:36 Исус казва на останалите Си ученици: "Който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч“ Исус е знаел, че сега е моментът, в който последователите Му ще бъдат заплашени, и е поддържал правото им на самозащита. Само малко по-късно Исус е арестуван, а Петър взема меч и отрязва ухото на слугата. Исус укорява Петър за това действие (стихове 49-51). Защо? В усърдието си да защитава Господа Петър застава на пътя на Божията воля. Исус многократно е казвал на учениците Си, че трябва да бъде арестуван, съден и да умре (например Матей 17:22-23). С други думи, Петър е действал неразумно в тази ситуация. Трябва да имаме мъдрост по отношение на това кога да се борим и кога не.
Изход 22 гл. ни дава някои идеи за Божието отношение към самозащитата: “ Ако крадецът бъде заварен, когато е влязъл с взлом, и го ударят, и умре, няма да бъде овъзмездено кръв за него.
Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще бъде овъзмездено кръв за него. Крадецът трябва непременно да заплати; но ако няма с какво, да бъде продаден той за откраднатото.” (Изход 22:2-3). Двата основни принципа, които се откриват в този текст са правото да притежаваш частна собственост и правото да защитаваш тази собственост. Пълното упражняване на правото на самозащита обаче зависи от ситуацията. Никой не бива да прибързва да използва смъртоносна сила срещу друг, дори срещу някой, който иска да му навреди. Ако някой е бил нападнат от крадец посред нощ и в суматохата на момента потенциалният крадец е бил убит, законът не обвинява собственика на дома в убийство. Но ако крадецът е бил хванат в къщата през деня, когато е малко вероятно собственикът на дома да бъде събуден от сън, тогава законът забранява убийството на крадеца. По същество законът казвал, че собствениците на жилища не трябва да бързат да убиват или нападат крадците в дома си. И двете ситуации можеха да се считат за самозащита, но се очаква смъртоносната сила да бъде крайна мярка, използвана само в случай на панически сценарий на "изненадваща атака", когато собственикът на дома вероятно е объркан и дезориентиран. В случай на нощно нападение законът е предоставил на собственика на жилището предимството на съмнението, че освен тъмнината и объркването при нападението, той не би използвал умишлено смъртоносна сила срещу крадеца. Дори в случай на самозащита срещу крадец от благочестивия човек се очаква да се опита да удържи нападателя, а не веднага да прибегне до неговото убийство.
В някои случаи ап. Павел се е опитвал да се самозащитава, макар и не по насилствен начин. Когато е трябвало да бъде бит от римляните в Йерусалим, ап. Павел тихо съобщава на стотника с бича, че той, Павел, е римски гражданин. Властите веднага се разтревожили и започнали да се отнасят с него по различен начин, защото знаели, че са нарушили римския закон като са го оковали във вериги. Ап. Павел е използвал подобна защита и във Филипи - след като е бил бит с камшик - за да си издейства официално извинение от онези, които са нарушили правата му (Деяния 16:37-39).
Упоритата вдовица от притчата на Исус продължава да блъска по вратата на съдията с молбата: "Отдай ми правото ми спрямо противникът ми" (Лука 18:3). Тази вдовица не смята да се предаде и да позволи на врага си да се възползва от нея; тя се заема със самозащита по съответния начин.
Заповедта на Исус да "обърнем и другата буза" (Матей 5:39) е свързана с нашия отговор на лични обиди и престъпления. Някои ситуации могат да изискват самозащита, но не и отмъщение по някакъв начин. Контекстът на заповедта на Исус е Неговото учение спрямо принципа "око за око и зъб за зъб" (стих 38). Нашата самозащита не е отмъстителна реакция на обида. Всъщност много обиди могат просто да бъдат преглътнати с търпение и любов.
Библията никога не забранява самозащитата и на вярващите е позволено да защитават себе си и семействата си. Но фактът, че ни е позволено да се защитаваме, не означава непременно, че трябва да го правим във всяка ситуация. Познаването на Божието сърце чрез четене на Неговото Слово и разчитането на "мъдростта, която идва горе" (Яков 3:17), ще ни помогне да знаем как най-добре да реагираме в ситуации, които могат да изискват самозащита.
English
Какво казва Библията за самозащитата?
