Въпрос
Какво казва Библията за себеправедността?
Отговор
Определението на речника за себеправедност е "увереност в собствената праведност, особено когато човек е самодоволно праведност и нетърпим към мнението и поведението на другите". От библейска гледна точка себеправедността, която е свързана с легализма, е идеята, че можем по някакъв начин да създадем в себе си праведност, която да бъде приемлива за Бога (Римляни 3:10). Въпреки че всеки сериозен християнин би осъзнал погрешността на тази мисъл, поради греховната ни природа за всички нас е постоянно изкушение да вярваме, че сме или можем да бъдем праведни сами по себе си. В Новия завет Исус и апостол Павел се отнасят особено строго към онези, които се опитват да живеят в себеправедност.
Исус осъжда себеправедността, като се отнася особено сурово към тогавашните еврейски водачи. В Матей 23 Исус осъжда книжниците и фарисеите за това, че се придържат стриктно към законническите си традиции, за да изглеждат по-добри пред другите. Притчата за фарисея и бирника е разказана от Исус специално за "на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите" (Лука 18:9-14). Фарисеят предполагаше, че е приет от Бога въз основа на собствените си действия, докато митарят признаваше, че в него няма нищо, което да накара Бога да го одобри. Отново и отново в Евангелията Исус влиза в конфликт с фарисеите и книжниците относно истинската праведност. В същото време Той отделя много време и енергия, за да предупреди учениците Си за опасностите от себеправедността, като им дава ясно да разберат, че без Него те не могат да направят нищо (Йоан 15:5).
Павел се отнася към себеправедността не по-малко язвително, отколкото Исус. Той започва големия си аргумент в Римляни за Божията благодат, като осъжда самодоволното доверие на евреите в обрязването (Римляни 2:17-24). Той продължава това в 10 глава, като казва, че евреите са се опитвали да получат приемане от Бога въз основа на собствената си праведност, демонстрирайки непознаване на истинската Божия праведност (Римляни 10:3). Заключението му е, че Христос е краят на закона за праведност, а не човекът (стих 4).
В писмото на Павел до Галатянската църква също се разглежда този въпрос. На тези вярващи е било казано, че трябва да правят определени неща, за да бъдат приемливи за Бога, а именно да бъдат обрязани. Павел стига дотам, че казва, че това е друго благовестие и нарича "проклети" онези, които го пропагандират (Галатяни 1:8-9). Още по-показателно е, че той казва на читателите си, че ако праведността може да дойде от собствените им действия, тогава Исус е умрял "без причина" (Галатяни 2:21) и праведността може да дойде "чрез закона" (Галатяни 3:21). Заключението на Павел за галатийските вярващи е, че те са били глупави в опита си да се усъвършенстват чрез плътта (Галатяни 3:1-3).
Вярващите продължават да се борят с това отношение. В греховната ни природа е заложено да се опитваме да направим нещо, за да заслужим спасението си. Скъпоструващата свобода на благодатта, откупена за нас с кръвта на Исус без никакъв наш принос, е трудна за разбиране или оценяване от гордите ни сърца. Много по-лесно е да се сравняваме един с друг, отколкото да признаем, че не можем да се мерим със стандартите на святия Бог. В Христос обаче можем да познаем истинската праведност. В Христос можем да познаем опрощението на греховете, което идва при нас чрез благодатта. Тъй като Той е застанал на наше място, ние се възползваме както от Неговия безгрешен живот, така и от Неговата смърт, носеща греха (2 Коринтяни 5:21). Благодарение на Неговата жертва можем да се изправим пред греха си и да го занесем на кръста, вместо да се опитваме по някакъв начин да бъдем достатъчно добри за Бога. Само в кръста можем да видим благодатта, която покрива всичките ни грехове, и да победим постоянната тенденция към себеправедност в сърцата си.
English
Какво казва Библията за себеправедността?
