Въпрос
Какво казва Библията за срама и съжалението?
Отговор
Всеки човек изпитва известен срам и съжаление за грехове, извършени в миналото. Библията има какво да каже за срама и съжалението и в нея има многобройни примери за хора, които са изпитвали тези негативни чувства.
Можете ли да си представите срама и съжалението, с които са живели Адам и Ева след греха си? Те развалили съвършеното творение, което Бог бил създал. Адам и Ева са били в съвършен свят, имали са съвършени умове и тела и са имали съвършено близко общение с Бога. Когато избрали да съгрешат срещу Бога, цялото Божие творение било подложено на последиците от греха, включително болести, разпад, смърт и отделяне от Бога за вечни времена. Всяко човешко същество след това се ражда с греховна природа - естествената склонност към грях. За щастие, Бог е суверенен и още тогава е имал план да изкупи света чрез Своя Син, Исус Христос, и да даде на човечеството избор за спасение и вечен живот с Него. Но Адам и Ева сигурно са изживели живота си на земята с много съжаление за загубата на невинността и свързаните с нея благословии. Знаем, че са се срамували от своята голота (Битие 3:10). Сигурно са изживели остатъка от живота си със съжаление - все пак са си спомняли за рая.
Друг библейски пример за срам и съжаление е опитът на апостол Петър. Йоан 13:37-38 описва нощта на предателството на Христос. Веднага след пасхалната трапеза Петър казва на Исус, че ще даде живота си за своя Господ. В отговор Исус му казва, че още същата нощ Петър ще се отрече три пъти дори от това, че познава Господа. По-късно същата нощ, от страх да не загуби живота си, Петър се отрича да е познавал Исус (Йоан 18:15-27; Матей 26:31-35, 69-75). След отричането на Петър от Христос "излезе вън и плака горко." (Лука 22:62). По-късно Петър е възстановен и израства във вярата си, като става един от основателите на ранната църква. Петър наистина "утвърждава братята си", след като му е простено, точно както е предсказал Исус (Лука 22:32). Макар че Петър сигурно е живял с много срам и съжаление заради публичното си отричане от Христос, задълбоченото му разбиране за личността и делото на Христос преодолява чувството му за провал. Той осъзнава, че му е простено по Божията благодат, и преминава през личното си съжаление, за да пасе овцете на Исус (Йоан 21:17).
Библията ни учи, че когато изповядваме греховете си и вярваме в Христовата жертва и възкресение, ставаме Божии чада (Йоан 1:12). Ние сме очистени от всяка наша неправда (Колосяни 1:15-22) и спасението ни е сигурно за винаги (Йоан 10:27-30; Евреи 7:24-25). Когато израстваме духовно, прекарвайки ежедневно време с Бога в молитва и четене на Неговото Слово, ние откриваме, че Го обичаме и Му се доверяваме все повече. Вярваме, че Бог е отхвърлил греховете ни от нас, така колкото изток отстои от запад (Псалм 103:12). Да, съжаляваме за миналите си грешки, но това не е в центъра на вниманието ни. Ние държим погледа си върху Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра (Евреи 12:2). Павел казва това по следния начин: "Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус" (Филипяни 3:13-14). Срамът и съжалението са част от това, което е зад нас. Трябва да се научим да забравяме.
Римляни 8:1 е голяма утеха за всеки вярващ, който се бори с остатъците от чувството на срам и съжаление: "Сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус". Ние сме грешници, но сме оправдани. Имаме срамно минало, но ни очаква по-добро бъдеще. Някога сме ходили в глупост и бунт, но сега ходим в новия живот (Тит 3:3-7; Римляни 6:4). Бог е простил онези грехове, за които изпитваме срам и съжаление. Можем да продължим напред. "Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене" (Галатяни 2:20).
English
Какво казва Библията за срама и съжалението?
