Въпрос
Каква е целта на библейските дарби на знамения?
Отговор
Когато говорим за библейските дарби на знамения, имаме предвид чудеса като говоренето на езици, видения, изцеление, възкресяване от мъртвите и пророкуване. Не се поставя въпроса между вярващите дали те са съществували или не, тъй като Библията ясно ги описва. Несъгласието, което възниква между вярващите, е тяхната цел, както и въпросът дали би трябвало да ги имаме днес. Някои казват, че тези дарби са знак за нечие спасение, докато други твърдят, че те са знак за кръщението със Светия Дух, а пък други казват, че тяхната цел е да удостоверят истинността на благовестието. Как да разберем истината? Трябва да изследваме Писанията, за да открием Божиите нарочни твърдения за целта на тези неща.
Едно от първите споменавания на дарбите на знамения в Библията се намира в Изход 4, когато Бог съобщава на Мойсей за предстоящото освобождение от Египет. Мойсей се тревожи, че хората няма да повярват, че Бог го е изпратил; затова Бог му дал знаменията на тоягата, която се превръща в змия, и на ръката му, която става прокажена. Бог казал, че тези знамения са, „за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“ (стих 5). Ако хората още не вярват, Бог казал на Мойсей да вземе вода от Нил и да я излее на сушата, където ще се превърне в кръв (стих 9). Целта за децата на Израил била те да повярват на Божия пратеник.
Бог също дал на Мойсей чудотворни знамения да ги покаже на фараона, за да го накара да пусне народа да си ходи. В Изход 7:3-5 Бог казал на Мойсей, че Той ще умножи знаменията и чудесата Си в Египет, за да „познаят египтяните, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях“. Бог искал египтяните да познаят, че Той бил този, който действа за избавлението на израилтяните. В Изход 10:7 Мойсей казал на фараона, че последната язва, която ще убие първородните, трябвало да покаже, че Бог правел разграничение мужду египтяните и израилтяните. Знаменията и чудесата потвърдили Божието посление до фараона и египтяните, за да знаят, че Мойсей е изпретен от Бога.
Когато Илия застанал срещу лъжепророците на планината Кармил , той се помолил Бог чудотворно да му изпрати огън от небето, за да могат хората да знаят, че „Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща… за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог“ (стихове 36-37). Чудесата, които той и другите пророци извършили, били потвърждение, че Бог работел сред Израил.
Йоил получил послание за осъждането от Бог на Израил и в това послание имало пророчество за милост и надежда. Когато осъждането дошло както било пророкувано, и хората отвърнали с покаяние, Бог казал, че Той тогава ще отмахне наказанието и ще възстанови Своето благословение: „И ще познаете, че аз съм всред Израиля, И че съм Господ вашият Бог, и че няма друг; И людете ми няма никога да се посрамят“ (Йоил 2:27). Веднага след това изявление Бог говорил за изливането на Духа Си върху народа, така че те ще пророкуват, имат видения и ще виждат случването на чудеса. Когато учениците започнали да говорят на езици в деня на Петдесетница (Деяния 2:1-21), Петър заявил: „Но това е казаното чрез пророк Йоила“. Каква била целта? Божието значение било хората да могат да узнаят посланието, донесено от Петър и другите.
Служението на Исус било съпровождано от разнообразни знамения и чудеса. Каква била целта на чудесата? В Йоан 10:37-38 Исус отговарял на юдеите, които искали да го пребият с камъни за богохулсво, и казал: „Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.“ Точно както в Стария Завет, целта на чудесата на Исус била да потвърди Божията ръка върху Неговия Пратеник.
Когато фарисеите поискали от Исус да им покаже знамение, Исус казал: „Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона“ (Матей 12:39-41). Исус много ясно обяснил, че целта на знамението е хората да признаят Божието послание и да откликнат подобаващо. По същия начин, в Йоан 4:48, Той казал на царския чиновник: „Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.“ Знаменията били в помощ на онези, които се стремели да повярват, но фокусът бил посланието за спасението в Христос.
Това послание за спасение било обрисувано от Павел 1 Коринтяни 1:21-23: „Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост.“ Знаменията иматсвоята цел, но те са средство към по-голяма цел – спасението на душите чрез проповядването на благовестието. В 1 Коринтяни 14:22 Павел ясно заявява, че „езиците не са белег за вярващите, а за невярващите.“ Бог използвал чудотворни знамения като говоренето на езици, за да убеди невярващите, че посланието за Христос е вярно, но както показва останалият контекст, по-важното нещо било ясното обявяване на посланието за благовестието.
Едно нещо, което често се пренебрегва в дискусиите за знаменията и чудесата е подбирането на времето и мястото за случването им в Писанията. Противно на всеобщото вярване, хората в библейските времена не са виждали чудеса през цялото време. Всъщност чудесата в Библията са обикновено групирани около специални събития в отношенията на Бог с човечеството. Избавлението на Израил от Египет и влизането в Обетованата Земя били съпровождани от множество чудеса, но чудесата замрели скоро след това. По време на годините на късното царство, когато Бог щял да прати народа в плен, Той разрешил на някои от Своите пророци да извършат чудеса. Когато Исус дошъл да живее сред нас, Той правел чудеса, и при ранното служение на апостолите, те извършвали чудеса, но извън тези времена, виждаме много малко чудеса или знамения в Библията. Огромното мнозинство от хората, които живеели в библейски времена, никога не са виждали знамения и чудеса със собствените си очи. Те трябвало да живеят с вярата в това, което Бог вече им бил разкрил.
В ранната църква знаменията и чудесата били първоначално съсредоточени върху представянето за първи път на благовестието сред различни групи народи. В деня на Петдесетница четем, че е имало „юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето“, събрани в Ерусалим (Деяния 2:5). Ставало дума за тези юдеи, които били израснали в други земи и говорели тези чужди езици (стихове 6-11), които първи получили знамението на езиците. Те признали, че те чували на своя роден език за чудесните дела на Бог, и Петър им казал, че единственият правилен отклик е да се разкаят за греховете си (стих 38). Когато благовестието за първи път било предстването сред самаряните, Филип извършил знамения и чудеса (Деяния8:13).
Отново, когато Петър бил изпратен при езичника Корнилий, Бог дал чудотворно знамение, за да потвърди Своето дело. „И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците; защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога (Деяния 10:45-46). Когато другите апостоли попитали Петър, той дал това като свидетелство за Божието водителство, а другите „славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот“ (Деяния11:18).
Във всеки пример дарбите на знаменията били потвърждение на Божиите послание и пратеник, за да могат хората да чуят и да повярват. Веднага след като посланието било потвърждавано, знаменията отмирали. Ние обикновено не се нуждаем тези знамения да се повторят в нашия живот, но ние наистина се нуждаем да получим същото послание за благовестието.
English
Каква е целта на библейските дарби на знамения?
