Въпрос
Какво представлява сикхизмът?
Отговор
Сикхизмът се зародил като опит да се хармонизират ислямът и индуизмът. Но виждането на сикхизма като хармонизиране на двете религии не улавя богословската и културна уникалност на сикхизма. Да наречеш сикхизма компромис между исляма и индуизма би било прието като обида,подобна на това да наречеш християнина еретически евреин. Сикхизмът не е култ, нито хибрид, а отчетливо религиозно движение.
Признатият основател на сикхизма, Нанак (1469-1538), е роден с баща индуист и майка мюсюлманка в Индия. Говори се, че Нанак е получил пряк призив от Бог, който го въвежда като гуру. Той скоро станал известен в областта Пенджаб в североизточна Индия със своята отдаденост и благочестие и неговото смело твърдение: „Няма мюсюлманин и няма индуист." Той натрупал значителен брой ученици („сикхи"). Той учел, че Бог е един и определял Бог като Сат Нам („истинско име") или Еканкар, съчетащо сричките „ек" („един"), „аум" (мистичен звук, изразяващ Бог) и „кар" („Господ"). Този монотеизъм не включва личност, нито трябва да се размива с някакъв вид източен пантеизъм (Бог е всичко). Обаче, Нанак запазил ученията за прераждането и кармата , които са отличителни догми на източните религии като будизъм, индуизъм и даоизъм. Нанак учел, че човек може да се освободи от цикъла на прераждането („самсара") само чрез мистичен съюз с Бог чрез отдаденост и монотонно пеене. Нанак бил следван от непрекъсната линия от девет назначени гурута, които упражнявали водачеството през 18 век (1708 г.).
Сикхизмът първоначално бил пацифистки, но не могъл да остане такъв за дълго време. Неговото отхвърляне на върховенствот на пророка Мохамед било възприето като богохулство и подтикнало голяма опозиция от исторически войнствената ислямска вяра. До времето на десетия гуру, Гобинд Сингх („лъв", ), била организирана Кхалса, световно известна класа от сикхски войници. Кхалса се характеризирали със своите „пет К": „кеш" (дълга коса), „кангха" (стоманен гребен в косата), „качх" (къси долни панталони), „кара" (стоманена гривна) и „кипран" (меч или кама, носен отгоре). Англичаните, които имали колониално присъствие в Индия по това време, използвали много Кхалса като войници и телохранители. Гобинд Сингх накрая бил убит от мюсюлманите. Той бил последният човешки гуру. Кой бил неговият наследник? Свещената книга на сикхите, Ади Грантх, заела неговото място, както е отбелязано от нейното друго име, Гуру Грантх. Въпреки че Ади Грантх не била обожествявана, на нея е приписван божествен статус.
Въпреки пацифистките си корени, сикхизмът е станал известен като войнствен, което е злополучно, защото тази войнственост е породена до голяма степен от географски спорни въпроси извън сикхски контрол. Горещо оспорваната граница на Индия и Пакистан, разделени през 1947 г., преминава директно през областта Пенджаб, където сикхите са имали голяма степен на автономия. Често са се проваляли усилията за запазване на тяхната политическа и социална идентичност. Терористи са предприели крайни мерки да създадат сикхска държава, Халистан, но мнозинството от сикхите са миролюбиви хора.
Християнинът и сикхът могат да се солидаризират един с друг дотолкова доколкотои двете религиозни традиции са били подложени на много преследване и двете почитат само един Бог. Християнинът и сикхът като личности могат да имат мир и взаимно уважение. Но сикхизмът и християнството не могат да бъдат смесени. Техните системи от вярвания имат някои точки на съгласие, но в основата си имат различно виждане за Бог, различно гледище за Исус, различен възглед за Писанието и различно мнение за спасението.
Първо, представата за Бог на сикхизма като абстрактен и безличен пряко противоречи на любящия, грижовен „Абба, Татко", който Бог разкрил в Библията (Римляни 8:15; Галатяни 4:6). Нашият Бог е задушевно свързан със Своите деца като знае кога сядаме и ставаме и разбира нашите мисли (Псалом 139:2). Той ни обича с вечна любов и ни привлича към себе си с търпение и вярност (Еремия 31:3). Той също казва ясно, че не може да се примири с който и да е бог на друга религия: „преди Мене не е имало Бог. И подир Мене няма да има" (Исая 43:10) и „Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене" (Исая 45:5).
Второ, сикхизмът отрича уникалното положение на Исус Христос. Християнското Писание твърди, че спасението може да дойде само чрез Него: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Йоан 14:6)." И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12). Каквото и положение да дават на Христос сикхите, това не е рангът, който Той заслужава, нито е това, което Библията Му дава – Божи Син и Спасител на света.
Трето, и сикхите, и християните твърдят, че тяхно е уникално вдъхновеното Писание. Изворните книги на християнството и сикхизма не могат и двете да бъдат „единственото Божие слово". За да бъдем конкретни, християните твърдят, че Библията е самото Божие Слово. То е Боговдъхновено, написано за всички, които търсят да знаят и разбират, „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело" (2 Тимотей 3:16-17). Бибилята е дадена от нашия Небесен Отец, за да можем да Го познаваме и обичаме, за да можем да „достигнем до познание на истината" (1 Тимотей 2:4), и за да можем да дойдем при Него за вечен живот.
Четвърто и последно, сикхският възглед за спасението отхвърля саможертвеното изкупление на Христос. Сикхизмът проповядва доктрината за кармата заедно с отдаването на Бог. Кармата е недостатъчно обяснение за греха и никакво количество добри дела не може да компенсира дори един грях срещу безкрайния свят Бог. Съвършената святост не може да понесе да направи друго по-малко освен да мрази злото. Тъй като Той е справедлив, Бог не може просто да прости греха без заплащане на дълга, който е нанесъл грехът. Тъй като Той е добър, Бог не може да пусне грешните хора непроменени в небесното блаженство. Но в Христос, Богочовека, ние имаме жертва с безкрайна ценност за плащане на нашия дълг. Нашата прошка била неизмеримо скъпа, толкова скъпа, че хората не могат да си я позволят. Но можем да я получим като дар. Това е, което Библията има предвид под „благодат". Христос платил дълга, който не можем да си позволим да платим. Той жертвал живота Си в замяна на това ние да можем да живеем с Него. Необходимо е само да повярваме в Него. Сикхизмът, от друга страна, не успява да се занимае с безкрайните последици от греха, ролята на Божията доброта и справедливост и човешката пълна поквара.
В заключение можем да кажем, че сикхизмът има исторически и богословски следи от индуизма и мюсюлманството, но не може да бъде правилно разбран като проста смесица мужду двете. Той е еволюирал в отделна религиозна система. Християните могат да открият обща основа със сикхите по някои въпроси, но в същността си християнството и сикхизмът не мога да се помирят.
English
Какво представлява сикхизмът?
