Въпрос
Молитвата наум – отговаря ли на Библията?
Отговор
Библията може да не споменава конкретно молитва наум, но това не означава, че по някакъв начин тя е по-малко валидна от тази, която се изговаря на глас. Бог може да чуе нашите мисли така лесно, както чува нашите думи (Псалм 139:23; Еремия 12:3). Исус знаеше злите мисли на фарисеите (Матей 12:24-26; Лука 11:7). Нищо от това, което правим, казваме или мислим не е скрито от Бога, който няма нужда да чува думите ни, за да разбере нашите мисли. Той има достъп до всички молитви, които са отправени към Него, независимо дали са на глас или не.
Библията споменава да се молим в уединение (Матей 6:6). Каква разлика има между молитвата на глас или наум, когато сме сами? Има някои обстоятелства, когато само мълчаливата молитва е подходяща, напр. да се молите за нещо, което касае само вас и Бог, да се молите за някой, който присъства. Няма нищо неправилно в това да се молим наум, стига да не го правим, понеже се срамуваме да не ни видят, че се молим.
Може би най-добрият стих, който показва валидността на неизговорените молитви е 1 Солунци 5:17: „Молете се непрестанно.” Да се молим непрестанно очевидно не може да означава, че през цялото време трябва да се молим на глас. По-скоро това означава, че трябва постоянно да имаме съзнание за Бога, състояние, в което подчиняваме всяка мисъл на Него (2 Коринтяни 10:5) и довеждаме всяка ситуация, план, страх или грижа пред Неговия престол. Част от непрестанната молитва ще бъдат молитвите, които са изговорени, прошепнати, извикани, изпети, и казани наум, когато насочваме мислите си към прослава, изказване на молба, умоляване и изказване на благодарност към Бога.
English
Молитвата наум – отговаря ли на Библията?
