Въпрос
Ако Исус е заплатил цената за нашия грях, защо все още страдаме от последиците от нашия грях?
Отговор
Писанието заявява: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 6:23). Христос е заплатил наказанието за нашия грях. Всички ние заслужаваме смърт, която е върховното наказание за греха. Всеки ще заплати за своя грях, освен ако не дойде при Христа, който е платил цената за греха ни с кръвта Си. Адам и Ева изстрадали последиците от своя грях като били изгонени от Градината. Вместо като „последиците“, трябва да мислим за него като „дисциплина“. Авторът на Евреи казва това за дисциплината и нейната цел: „И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той; Защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема."
„Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“ (Евреи 12:5-11).
Бог показва любовта Си като ни поправя и/или използва дисциплина, за да ни доведе там, където Той иска да бъдем. Какво прави един добър баща, когато вижда, че детето му се отклонява от правата пътека? Той го връща чрез средства на дисциплина. Дисциплината може да дойде в много форми в зависимост от сериозността на нарушението. Ако детето никога не бъде дисциплинирано или никога не изпита последиците от своето погрешно действие, то никога няма да се научи кое е правилно.
Следователно, Бог дисциплинира тези, които са Негови, от любов. Ако никога не изпитате последиците от своя грях, как ще знаете кога вършите правилно или погрешно? Псалмистът казва: „Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?“ (Псалом 53:4). Вижте също Псалом 10:11: „Нечестивецът казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.“ Ако Бог не предизвика последици, няма да се научим от собствените си грешки и да променим пътищата си. Бог само дисциплинра тези, които са Негови, и Той прави това от любов за нас, а не да ни навреди или да ни опозори. Това е Божият начин да ни каже: „Моето дете, ти вървиш по грешен път и е време да се обърнеш и да вършиш това, което е правилно.“ Ако не бъдем коригирани, когато вършим погрешно, тогава ще продължим да вършим неправилното.
Бог е заплатил наказанието за нашите грехове, така че ние не трябва да страдаме втората смърт, която е пъкълът (Откровение 20:14). Поради Своята любов към нас, Той ни дисциплинира и ни въвлича във взаимоотношение със Себе Си, което Той желае. Така че следващият път, когато почувстваш, че страдаш последиците от своя грях, си спомни, че това е Божието дисциплиниране от любов.
Накрая, действията на неподчинение на Божиите закони често ще имат за резултат временни последствия, които нямат нищо общо с Божията дисциплина. Например, убиецът, който идва при Христос и се покайва за всичките си грехове, ще получи Божията прошка във вечния смисъл и ще се наслаждава на пълно общение с Бог през вечността на небето. Обаче, обществото, в което той живее, все още ще изисква той да заплати цената за своето престъпление във временен смисъл. Той може да трябва да прекара целия си живот в затвор или дори да бъде екзекутиран за престъплението си. Но дори и в тези ситуации, той може да бъде използван от Бог докато чака за своето окончателно изкупление и вечна радост.
English
Ако Исус е заплатил цената за нашия грях, защо все още страдаме от последиците от нашия грях?
