Въпрос
Какво е определението за грях?
Отговор
Грехът е описан в Библията като престъпване на Божия закон (1 Йоан 3:4) и бунт против Бог (Второзаконие 9:7; Исус Навин 1:18). Грехът започва от Луцифер, „светещата звезда, синът на утрото”, най-красивия и силен от ангелите. Незадоволен да бъде всичко това, той пожела да бъде по-велик от Бог и това беше падението му и началото на греха (Исая 14:12-15). Преименуван на Сатана, той вкара греха в човешката раса в Едемската градина, където той изкуши Адам и Ева със същото изкушение, „ще бъдете като Бог”. Битие 3 описва техния бунт срещу Бог и срещу Неговите заповеди. От този момент грехът се предава през всички поколения на човечеството и ние, потомците на Адам, сме наследили грях от него. Римляни 5:12 ни казва, че чрез Адам, грехът навлезе в света и смъртта се разпростря сред всичките хора, защото „заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23).
Чрез Адам в човешката раса навлезе вродената склонност към грях и човешките същества станаха грешни по природа. Когато Адам съгреши, неговото вътрешно естество беше преобразено от греха му в разбунтуване, донасяйки му духовна смърт, поквара, които се предадоха на всички, които дойдоха след него. Хората станаха грешници не защото съгрешиха, те съгрешиха, тъй като бяха грешници. Това е положение, познато като наследен грях. Точно както ние наследяваме физически характеристики от нашите родители, ние наследяваме нашето грешно естество от Адам. Цар Давид оплаква това положение на падналата човешка природа в Псалом 51:5: „Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми.”
Друг тип грях е познат като вменен грях. Използвана и във финансови и в юридически условия, гръцката дума, която е преведена като вменен, означава да вземеш нещо, което принадлежи на някого и да го припишеш на сметката на друг. Преди да бъде даден Мойсеевия закон, грехът не беше приписан на човека, въпреки че хората бяха все още грешници поради наследствения грях. След като беше даден закона, греховете, извършени в нарушение на закона, се приписваха (начисляваха) на самите хора (Римляни 5:13). Дори преди нарушаванията на закона да бяха приписани на хората, крайното наказание за греха (смърт) продължи да господства (Римляни 5:14). Всички хора, от Адам до Мойсей, бяха подвластни на смъртта, не поради грешните си постъпки срещу закона на Мойсей (който нямаха), но поради собствената си наследена грешна природа. След Мойсей хората бяха подвластни на смъртта и поради наследствения грях от Адам и поради вменения грях от нарушаването на Божиите закони.
Бог използва принципа за вменяване в полза на човечеството, когато Той вмени греха на вярващите на Исус Христос, Който заплати наказанието за този грях (смърт) на кръста. Вменявайки нашите грехове на Исус, Бог се отнесе към Него като към грешник, въпреки че Той не беше и Исус умря за греховете на всички, които някога биха повярвали в Него. Важно е да разберете, че греха Му беше вменен, но Той не го наследи от Адам. Той понесе наказанието за греха, но никога не стана грешник. Неговата чиста и съвършена природа не беше докосната от греха. Той беше третиран сякаш беше виновен за всички извършени грехове някога от всички онези, които някога биха повярвали, въпреки че Той не беше извършил грях. В замяна, Бог вмени праведността на Христос на вярващите и ни приписа Неговата праведност, точно както нашите грехове бяха приписани на Него (2 Коринтяни 5:21).
Личният грях е онзи, който се извършва всеки ден от всяко човешко същество. Поради факта, че ние сме наследили грешно естество от Адам, ние извършваме индивидуални, лични грехове – всичко, от привидно невинните лъжи до убийство. Онези, които не са положили вярата си в Исус Христос, трябва да понесат наказанието за тези лични грехове, както и за наследения и вменения грях. Обаче вярващите са освободени от вечното наказание за греха (ад и духовна смърт). Сега ние можем да избираме дали да извършваме лични грехове или не, тъй като ние имаме силата да устоим на греха чрез Святия Дух, Който обитава в нас, очиствайки ни и обвинявайки ни за нашите грехове, когато ги извършим (Римляни 8:9-11). След като ние изповядаме нашите лични грехове на Бог и поискаме прошка за тях, ние сме възстановени в съвършена връзка и общуване с Него. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” (1 Йоан 1:9).
Наследеният грях, вменения грях и личния грях – всички те са били разпънати на кръста на Исус и сега „в Него имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяни 1:7).
English
Какво е определението за грях?
