Въпрос
Какво казва Библията за клеветата?
Отговор
Клеветата е невярно устно твърдение, което накърнява нечия репутация. Клеветата се различава леко от лъъжесвидетелстването по това, че лъжесвидетелстването е писмено уронване на престижа, а клеветата е само устно изявление. В Библията се говори много за клеветата, както в Стария, така и в Новия завет (Притчи 10:18; 1 Петрово 2:1). Клеветата е на толкова високо място в Божия списък на злите дела, че Той я включва в Десетте Божии заповеди. Деветата Заповед казва: “Не свидетелствай лъжливо против ближния си.” (Изход 20:16). Лъжесвидетелстването включва и клевета, тъй като се разпространяват неистини. Клеветата е просто лъжа за някого с намерението да накара другите да гледат на този човек в негативна светлина.
Клеветата е злонамерена лъжа, а Бог мрази лъжата (Притчи 6:16-19; 12:22). Тъй като Бог е автор на истината (Йоан 14:6; 1 Йоан 5:6), всичко, което не е вярно, е в противоречие с Неговата природа и следователно Му е противно. Както клеветата, така и клюките са нещп лошо и Писанието често ги осъжда заедно (Левит 19:16; Притчи 16:27; 2 Коринтяни 12:20). Клюките събират нечии тайни и ги предават на другите; клеветата измисля свои собствени тайни и ги разпространява там, където ще нанесат най-голяма вреда.
Новият завет разглежда клеветата като част от старата ни греховна природа. Клеветата няма място в живота ни, когато станем нови създания в Христос (2 Коринтяни 5:17). В Колосяни 3:7-8 се казва, “в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си.” Думите ни трябва да бъдат посветени на Божията слава, както и телата ни (Римляни 12:1-2; Ефесяни 4:29). Онези, които познават Бога, са длъжни да се въздържат от клевети: “С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.” (Яков 3:9–10). Клеветата е едно от делата, които трябва да бъде умъртвени, ако искаме да следваме Исус (вж. Римляни 6:11-14).
В Римляни 1:28-32 Павел изброява много характеристики на покварения ум и клеветата е включена в този списък (стих 30). Когато клеветим другите, ние избираме да се отклоним от пътя, който Бог е определил за нас. Той няма да участва с нас в опитите ни да унищожим някой друг с думите си. Клеветата идва от сърцето и когато се изкушаваме да говорим неистини за някого, първо трябва да изследваме собствените си сърца, за да видим какъв горчив корен поражда тези желания. Исус казва, “А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.” (Матей 15:18–19). Бог иска да разберем, че да клеветиш някого е показател, че сърцата ни не са наред с Него. Желанието да клеветим може да произлиза от горчив корен (Евреи 12:15), от неизцелено нараняване (1 Петрово 3:14-16), от непростителност (2 Коринтяни 2:10-11; Ефесяни 4:32), от ревност (Галатяни 5:20; 2 Коринтяни 12:20) или от други грехове на сърцето.
Божието решение за клеветата е да се обичаме един друг (Йоан 13:34). Ние не клеветим хората, които обичаме (1 Коринтяни 13:4-7). Любовта иска най-доброто за другите, а това означава да пазим репутацията им така, както пазим своята собствена (Матей 7:12). "Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона." (Римляни 13:10). Когато се съсредоточим върху това да се подчиняваме на Господ като обичаме така, както Той ни обича, няма да се изкушаваме да клеветим другите.
English
Какво казва Библията за клеветата?
