Въпрос
Какво казва Библията за социалната справедливост?
Отговор
Преди да дискутираме християнското виждане за социалната справедливост, трябва да дефинираме термините. Социалната справедливост е такава политически натоварена идея, която не може реално да бъде откъсната от своя съвременен контекст. Социалната справедливост често е използвана за лозунг на мнозина от лявото пространство на политическия спектрум. Този откъс от статията „социална справедливост“ в Уикипедия е добро определение на тази идея:
„Социалната справедливост е също идея, която някои използват да опишат движението към социално справедлив свят. В този контекст социалната справедливост се основава на идеите за човешките права и равенство и включва по-голяма степен на икономически егалитаризъм чрез прогресивно данъчно облагане, преразпределение на дохода или дори преразпределение на имуществото. Тези политики целят да постигнат това, което икономистите на развитието наричат по-голямо равенство на възможностите отколкото може да съществува понастоящем в някои общества, и да създават равенство на резултата в случаи, където случайни неравенства се появяват в процедурно справедлива система.“
Ключовата дума в това определение е думата „егалитаризъм“. Тази дума, съединена с фразите „преразпределение на дохода“, „преразпределние на имуществото“ и „равенство на резултатите“ казва много за социалната справедливост. Егалитаризмът като политическа доктрина основно популяризира идеята, че всички хора трябва да имат същите (равни) политически, социални, икономически и граждански права. Тази идея се основава на учредяването на неотчуждяемите човешки права, залегнали в такива документи като Декларацията за Независимост.
Обаче, като икономическа доктрина егалитаризмът е движещата сила зад социализма и комунизма. Икономическият егалитаризъм е този, който се опитва да премахне бариерите на икономическото неравенство със средствата на преразпределението на богатството. Виждаме го приложено в програмите за социално осигуряване, където политиките за прогресивен данък взимат пропорционално повече пари от богатите хора, за да повдигнат стандарта на живот на хората, които нямат същите средства. С други думи, правителството взима от богатите и дава на бедните.
Проблемът с тази доктрина е двоен: първо, има сгрешена предпоставка в икономическия егалитаризъм, че богатите са станали богати чрез експолоатацията на бедните. Много от социалистическата литература от последните 150 години разпространява тази предпоставка. Това може първоначално да е бил случаят по времето на Карл Маркс, когато той пръв написал „Комунистическия манифест“, и дори днес това може да е случаят през част от времето, но със сигурност не през цялото време. Второ, социалистическите програми имат тенденцията да създават повече проблеми отколкото да разрешеват; с други думи, те не работят. Осигуряването , което използва обществения данъчен приход да допълва дохода на работещите с непълна заетост или безработните, типично има ефекта, че получателите стават зависими от правителствената милостиня вместо да се опитат да подобрят положението си. Навсякъде, където социализмът/комунизмът е бил изпробван в национален мащаб, той се е провалил да отстрани класовите различия в обществото. Вместо това, всичко, което той прави, е да замести разграничението благородничество/обикновен човек с разграничението работническа класа/политическа класа.
Какво, тогава, е християнското гледище за социалната справедливост? Библията учи, че Бог е Бог на справедливостта. Всъщност, „всичките Му пътища са прави“ (Второзаконие 32:4). Нещо повече, Библията подкрепя идеята за социална справедливост, при която грижа и внимание се показват към тежкото положение на бедните и опечалените (Второзаконие 10:18; 24:17; 27:19). Библията често се обръща към сирачето, вдовицата и пришълеца – тоест хора, които не са могли да се погрижат за себе си или нямали система за подкрепа. Народъ на Израил имал заповед от Бога да се грижи за по-нещастните от обществото и техният краен неуспех да направят това било отчасти причината за наказанието им и изгонването им от земята.
В проповедта на Исус на Елеонския хълм Той споменава за грижата за „тези най-малки“ (Матей 25:40), а в посланието на Яков той излага естеството на „истинската религия“ (Яков 1:27). Затова, ако под „социална справедливост“ имаме предвид, че обществото има морално задължение да се грижи за по-нещастните, тогава това е правилно. Бог знае, че поради грехопадението ще има вдивици, сирачета и пришълци в обществото, и Той е направил разпоредби в старите и новите завети за грижа за тези отхвърлени от обществото. Моделът за такова поведение е Самият Исус, който отразявал Божието чувство за справедливост като принасял благата вест дори до отхвърлените от обществото.
Обаче, християнската идея за социална справедливост е различна от съвременната представа за социална справедливост. Библейските призиви да се грижим за бедните са по-скоро индивидуално насочени, отколкото към обществото. С други думи, всеки християнин бива насърчаван да направи каквото може да помогне на „тези най-малки“. Основата на тези библейски заповеди се намира във втората най-голяма заповед – обичай ближния си като себе си (Матей 22:39). Днешното схващане за социална справедливост заменя индивида с правителството, което чрез данъчно облагане и други средства преразпределя богатството. Тази политика не насърчава даването от любов, а негодуване от онези, които виждат своето спечелено с тежък труд богатство да им бъде отнемано.
Друга разлика е, че християнската философия за социалната справедливост не приема, че богатите са облагодетелствани лица от нечестно придобити доходи. Богатството не е зло в християнския мироглед, но има отговорност и очакване да бъдеш добър настойник на своето богатство, (защото цялото богатство идва от Бог). Днешната социална справедливост действа при приемането, че богатите експлоатират бедните. Трета разлика е, че според християнската идея за настойничество, християнинът може да дава на благотворителните организации, които той иска да подпомага. Например, ако християнинът има сърце за неродените, той може да подпомага организации в подкрепа на живота със своето време, талант и богатство. Според съвременната форма на социална справедливост тези на власт в правителството са тези, които решават кой да получава преразпределеното богатство. Нямаме контрол какво прави правителството с парите от нашите данъци и най-често парите отиват в благотворителни организации, които можем да смятаме, че не си заслужават.
В основата си има напрежение между Богоцентрирания подход към социалната справедливост и човекоцентрирания подход към социалната справедливост. Човекоцентрираният подход вижда правителството в ролята на спасител, внасящо утопия чрез правителствените политики. Богоцентрираният подход вижда Христос като Спасител, донасящ небето на земята, когато се завърне. При завръщането Си Христос ще възстанови всички неща и ще извърши съвършена справедливост. Дотогава християните изразяват Божията любов и справедливост като показват доброта и милост към онези, които са по-нещастни.
English
Какво казва Библията за социалната справедливост?
