Въпрос
Как трябва християнинът да гледа на социализма?
Отговор
Повечето философи през вековете са вярвали, че историята се оформя от идеи, търсенето на действителната реалност или човешкия разум. Но има един известен философ, който вместо това твърдял, че движещият фактор зад цялата човешка история е икономиката. Карл Маркс е роден от немски еврейски родители през 1818 г. и получил доктората си на 23-годишна възраст. Тогава той започнал мисия да докаже, че човешката идентичност е обвързана с човешката дейност и че икономическите системи тотално контролират човека. Като твърдял, че само чрез своя труд човечеството оцелява, Маркс вярвал, че човешките общности са създадени от разделението на труда.
Маркс учел история и заключил, че обществото в продължение на стотици години било основано на земеделието. Но индустриалната революция променила всичко това, според Маркс, защото онези, които са работили свободно за себе си, сега били принудени от икономиката вместо това да работят във фабриките. Това, чувствал Маркс, ги лишавало от достойнство и идентичност, защото техният труд определял кои са те, а сега те били принизени до прости роби, конторолирани от силен надзирател. Тази перспектива означавала, че икономиката на капитализма била естественият враг на Маркс.
Маркс предполагал, че капитализмът наблягал на частната собственост, и следователно, намалил собствеността само до привилигерованите малцина. Две отделни „общности“ възникнали в ума на Маркс: собствениците на предприятия или буржоазията; и работническата класа или пролетариатът. Според Маркс буржоазията използва и експлоатира пролетариата с резултата, че придобивката на един човек е загубата на друг. Нещо повече, Маркс вярвал, че собствениците на предприятия влияят на законотворците, за да гарантират, че техните интереси са защитени за сметка на загубата на достойнство и права на работниците. Накрая, Маркс чувствал, че религията е „опиат за масите“, който богатите използват, за да манипулират работническата класа; на пролетариата се обещават награди на небето един ден, ако продължават да работят прилежно, където ги е поставил Бог (подчинени на буржоазията).
В земната утопия, която Маркс си представял, хората колективно притежават всичко и всички работят за общото благо на човечеството. Целта на Маркс била да сложи край на частната собсвеност чрез държавната собственост на всички средства за икономическо производство. Щом частната собственост бъде премахната, Маркс чувствал, че човешката идентичност ще бъде въздигната и стената, която капитализмът по общо мнение е издигнал между собствениците и работническата класа, ще бъде разбита. Всеки ще цени другия и ще работят заедно за споделена цел.
Има поне четири грешки в мисленето на Маркс. Първо, неговото допускане, че придобивката на човек трябва да бъде за сметка на друг, е мит; структурата на капитализма остава много пространство за всички да издигнат стандарта си на живот чрез иновации и съревнование. Съвършено достижимо е за множество страни да се конкурират и да се справят на пазар на потребители, който желае техните стоки и услуги.
Второ, Маркс грешал във вярването си, че стойността на продукта се основава на количеството труд, вложен в него. Качеството на стока или услуга не може просто да бъде определена от количеството усилие, положено от работника. Например, майсторът дърводелец може по-бързо и по-красиво да изработи една мебел отколкото неквалифицирания занаятчия, и следователно неговият труд ще бъде оценен много повече (и правилно) в икономическа система като капитализма.
Трето, теорията на Маркс изисква правителство, което е лишено от корупция, и отрича възможността за елитарност в неговите редове. Ако историята е показала нещо, това е, че властта корумпира падналото човечество, а абсолютната власт корумпира абсолютно. Нация или правителство могат да убият идеята за Бог, но някой ще заеме мястото на Бог. Този някой най-често е човек или група, които започват да управляват над населението и се опитват да запазят привилегированото положение на всяка цена.
Четвърто и най-важно, Маркс не бил прав, че човешката идентичност е обвързана с работата, която върши. Въпреки че светското общество непременно налага това вярване на почти всеки, Библията казва, че всички имат равна ценност, защото всички са създадени по образа на вечния Бог. Това е, където се намира истинската, съществена човешка ценност.
Бил ли е прав Маркс? Икономиката ли е катализаторът, който движи човешката история? Не, това, което движи човешката история, е Творецът на вселената, който контролира всичко, включително издигането и падението на всеки народ. В допълнение, Бог също контролира всеки, който е поставен да отговаря за всеки народ, както казва Писанието: „Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожният измежду човеците“ (Данаил 4:17). Освен това, Бог е този, който дава на човек умението да работи и богатството, което произлиза от това, а не правителството: „Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му. И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога“ (Еклесиаст 5:18–19).
English
Как трябва християнинът да гледа на социализма?
