Въпрос
Какво представлява дарбата говорене на езици?
Отговор
Първият случай на говорене на езици, описан в Библията, е на Петдесятница – в Деянията 2:1-4. Апостолите отиват и споделят Евангелието с огромното множество хора, събрали се за празника, като им говорят на техния език: “слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела” (Деяния 2:11). Затова се смята, че дарбата езици се изразява в това да се говори на език, който говорещият не разбира, за да се послужи на някой, който говори този език. В I Коринтяни 12-14 глави, където Павел обсъжда чудотворните дарби, се казва: “Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползва, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?” (I Коринтяни 14:6). Според апостол Павел и в съответствие с описанието, направено в Деянията, говоренето на езици е ценно, когато човекът чува Божието послание на собствения си език, но е безполезно за всички останали освен, ако не е тълкувано, т.е. превеждано.
Който имал дарбата тълкуване на езици (I Коринтяни 12:30), е можел да разбере какво казва говорещия на езици, дори когато не знаел съответния език. Тълкувателят предавал посланието на говорещия на езици на всички останали, така че и те да го разберат. “Затова, който говори на език, нека се моли и за дарбата и да тълкува” (I Коринтяни 14:13). Заключението, което Павел прави относно нетълкуваните езици, е категорично; “...но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език” (I Коринтяни 14:19).
Съществува ли и днес дарбата езици? В I Коринтяни 13:8 се споменава, че дарбата езици ще престане, макар че преставането й се свързва с идването на “съвършеното” в I Коринтяни 13:10. Някои посочват, че има разлика във времето на глагола, който се използва във връзка с пророчествата, знанието и езиците, и използват това като доказателство, че езиците ще престанат преди да дойде “съвършеното”. Макар и да е възможно, това не е нещо, което може с категоричност да се твърди въз основа. Други посочват пасажи като Исая 28:11 и Йоил 2:28-29 като доказателство, че говоренето на езици е белег за наближаващия Божи съд. I Коринтяни 14:22 описва езиците като “белег за невярващите”. Съгласно тези аргументи, дарбата говорене на езици е предупреждение за евреите, че Бог ще съди Израел за това, че е отхвърлил Исус Христос като Месия. Ето защо, когато Бог наистина осъжда Израил (чрез разрушаването на Ерусалим от римляните през 70 г), дарбата говорене на езици не може повече да изпълнява своята цел. Макар и това да е възможно, фактът, че езиците са изпълнили основната си цел, не означава непременно, че тази дарба е престанала да съществува. Писанието не твърди със сигурност, че дарбата говорене на езици е преустановена.
В същото време, ако дарбата говорене на езици действа в църквата и днес, тя трябва да са прилага в съответствие с Писанието. Би трябвало да се говори на истински, разбираем език (I Коринтяни 14:10). Целта на говоренето трябва да бъде да се предаде Божието Слово на човек, който говори на друг език (Деяния 2:6-12). Би трябвало да се използва в съответствие със заповедта, която Бог дава чрез апостол Павел: “Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв човек нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога” (I Коринтяни 14:27-28). Би трябвало да изпълнява I Коринтяни 14:33: “Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както е по всичките църкви на светиите.”
Бог със сигурност може да даде на някой човек дарбата говорене на езици, за да може той да общува с някой, който говори на друг език. Святият Дух е суверен в разпределянето на духовните дарби (I Коринтяни 12:11). Представете си само колко продуктивни биха били мисионерите, ако не се налага да посещават езиково училище, а вместо това могат веднага да започнат да говорят на хората на техния език. Изглежда, обаче, че Бог не действа така. Езиците като че ли не се проявяват в наши дни във формата, в която са се проявявали в новозаветни времена, независимо, че това би било изключително полезно. Огромното множество вярващи, които претендират, че упражняват дарбата говорене на езици, не правят това в съответствие с библейските стихове, споменати по-горе. От посочените факти можем да заключим, че дарбата говорене на езици вече не съществува или, поне, че се среща изключително рядко в църквата днес.
Онези, които вярват, че тази дарба се използва като “молитвен език” за само-назидаване, се основават на I Коринтяни 14:4 и/или 14:28: “Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.” В цялата 14 глава Павел набляга на огромното значение на тълкуването на езиците (т.е. превеждането им), вж. 14:5-12. Това, което Павел всъщност казва в 4 стих, е: “Ако говорите на езици без тълкувание, вие не правите нищо друго освен да изграждате самите себе си, и по този начин си придавате по-духовен вид от останалите. Но ако говорите на езици и има тълкувание, тогава назидавате всички.” Никъде в Новия Завет не се дават конкретни наставления за “молитвата на езици.” Никъде не се посочва каква е целта на “молитвата на езици”, нито се описва конкретно човек, който се “моли на езици”. Освен това, ако “молитвата на езици” е за само-назидаване, не би ли било нечестно спрямо онези, които нямат тази дарба и следователно не могат да се изграждат? В I Коринтяни 12:29-30 ясно се казва, че не всички имат дарбата говорене на езици.
English
Какво представлява дарбата говорене на езици?
