Въпрос
Трябва ли да сме наясно с духовната битка, която се води около нас?
Отговор
От решаващо значение е всеки християнин да разбере, че е в духовна битка. Няма как да се измъкнем от нея. Осъзнаването на духовната битка около нас е много важно. Не само осъзнаването, но и бдителността, подготвеността, смелостта и правилното оръжие са решаващи елементи за участие в духовнта война.
В думите на Павел във 2 Коринтяни 10:3–5: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. .” е ясно, че „нашата война” като християни е духовна. Ние не водим физическа или човешка битка. Тя е на духовно ниво – враговете, прерогативите, крепостите и оръжията са духовни. Ако се опитаме да се борим срещу духовното с човешки оръжия, ще се провалим и врагът ще бъде победител.
Важно е да се отбележи, че Павел не говори за борба с демони тук. Когато Исус и апостолите изгонваха демони, това беше, заедно с другите знамения и чудеса, които показаха, преди всичко, за да докажат авторитета на това, което казваха. По това време за Бог беше важно да даде на апостолите мощно „доказателство“, че те наистина са от Бог и са Негови говорители. Верността на Писанието зависи от авторитета на апостолите, така че Бог даде на апостолите Своята сила, която да удостоверява техните учения. Смисълът през цялото време бил да се покаже, че върховният авторитет — и нашето крайно духовно оръжие — е Писанието. Видът духовна битка, в която всеки християнин участва, е преди всичко битка на ума и сърцето.
Духовната битка е доста лична за всеки християнин. Дяволът е като „ревящ лъв“, който иска да погълне, и ние трябва да бъдем бдителни срещу него (1 Петрово 5:8). Врагът на нашите души има „пламтящи стрели“, които могат да бъдат угасени само от щита на вярата, използван от вярващ, снабден с пълното Божие въоръжение (вж. Ефесяни 6:10–17). Исус ни каза да „бдим и да се молим“, за да не изпаднем в изкушение (Марк 14:38).
Според 2 Коринтяни 10:4–5 в този свят има духовни крепости, направени от „спекулации“ и „възвишени неща“. Думата спекулации е на гръцки logismos. Означава „идеи, концепции, разсъждения, философии“. Хората по света изграждат този логизъм за да се предпазят от истината на Бог. За съжаление, тези крепости често се превръщат в затвори и в крайна сметка гробници. Като християни, ние имаме призвание да съборим тези крепости и да спасим жителите. Това е опасна и трудна работа, но ние имаме божествен арсенал винаги на наше разположение. За съжаление, един от най-добрите трикове на врага е да ни накара да се бием с човешки оръжия, а не с божествени.
Когато се бориш срещу светските философии, човешкият ум и оръжия са безполезни. Маркетингови техники, контрафилософии, убедителни думи на човешката мъдрост (1 Коринтяни 2:4), рационализъм, организация, умения, забавление, мистика, по-добро осветление, по-добра музика — всичко това са човешки оръжия. Нито едно от тези неща няма да спечели духовната война. Единственото нещо, което е ефективно – единственото нападателно оръжие, което притежаваме – е Мечът на Духа, който е Божието Слово (Ефесяни 6:17). Този меч ни дава много свободи като войници в тази духовна битка. Ние имаме свобода от страх, знаейки, че Бог се бори за нас (Исус Навин 1:7–9) и че Той няма да ни изостави. Ние имаме свобода от вина, знаейки, че не сме отговорни за душите на онези, които отхвърлят Божието послание, след като сме им го провъзгласили (Марк 6:11). Имаме свобода от отчаяние, знаейки, че ако сме преследвани и мразени, Христос е бил преследван и мразен пръв (Йоан 15:18) и че нашите бойни рани ще бъдат обилно и с любов обгрижвани на небето (Матей 5:10).
Всички тези свободи идват от използването на мощното Божие оръжие – Неговото Слово. Ако използваме човешки оръжия, за да се борим с изкушенията на лукавия, ще претърпим неуспехи и разочарование. И обратно, Божиите победи са пълни с надежда. „ нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест[a], и с тяло, измито в чиста вода;
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
” (Евреи 10:22-23). Сърцата на онези, които чуват и приемат истинското, пълно послание на Евангелието, дадено от апостолите, са „измити с чиста вода“. Каква е тази вода? Това е Божието Слово, което ни укрепва, докато се борим (Ефесяни 5:26; Йоан 7:38).
English
Трябва ли да сме наясно с духовната битка, която се води около нас?
