Въпрос
Каква е историята на Новия Завет?
Отговор
Четиристотин години след като Бог е говорил на пророк Малахия, Бог говори отново. Посланието е, че ще дойде пророк да подготви пътя за Господа, в изпълнение на пророчеството от Малахия 3:1. Месията идва.
Името на пророка е Йоан Кръстител. Името на Месията е Исус, който е роден от девицата Мария. Исус израства като наблюдателен евреин. Когато става на 30 години, Той започва своето публично служение в Израил. Йоан Кръстител е проповядвал за идването на Месианското Царство и е кръщавал тези, които са повярвали на неговото послание и са се покаяли за греховете си. Когато Исус идва да бъде кръстен, Бог говори с глас и Святият Дух слиза видимо на Исус като го разпознава като обещания Месия. От тогава служението на Йоан Кръстител отслабва, тъй като той е изпълнил своята цел да представи Христос на света (Матей 3гл.).
Исус призовава 12-те ученика от различни сфери на обществото, дава им сила за служение и започва да ги обучава. Докато Исус пътува и проповядва, Той също така изцелява и прави много чудеса, които потвърждават Неговото послание. Ранното служение на Исус се радва на голям успех и растеж. Големи множества го следват където и да отиде, удивени от Неговите чудеса и впечатлени от Неговото учение (Лука 9:1; Мат. 19:2).
Въпреки това, не всички са възхитени от Исус. Политическите и религиозните водачи на еврейската общност се възмущават на учението на Исус, че техните правила и традиции не са пътя на спасението. Те се противопоставят на Исус многократно, а Той открито ги изобличава като лицемери. Фарисеите виждат чудесата на Исус, но ги причисляват като дело на дявола, отколкото да отдадат слава на Бога (Мат. 12:24; 15:3; Мат. 23 гл.)
Тълпите, които следват Исус оредяват, особено като става ясно, че Исус няма намерение да става цар и да отхвърля игото на римските поробители. Йоан Кръстител е арестуван и в последствие екзекутиран в затвора. Исус започва да обръща повече внимание на Своите ученици и повечето признават, че Той е Божий Син. Само един не е повярвал. Това е Юда, който започва да търси начин как да предаде Исус на властите (Йоан 6:66; Мат. 16:16; 26:16).
По време на Своето последно пътуване към Йерусалим, Исус празнува Пасхата със Своите ученици. Същата нощ, по време на молитва, Юда води въоръжена тълпа при Исус, който е арестуван и преведен през поредица от подигравки, тормоз и разпити. Той е осъден на смърт чрез разпъване от Римския губернатор, който признава въпреки всичко, че Исус е невинен. Исус е разпънат на кръст. В момента на Неговата смърт става голямо земетресение. Тялото на Исус е свалено от кръста и набързо е положено в една близка гробница (Лука 22:14-23; Марк 15:15, 25; Мат. 27:51; Йоан 19:42).
На третия ден от смъртта на Исус Неговата гробница е открита празна, а ангели възвестяват, че Той е възкръснал. През следващите 40 дни Исус се явява в тяло на Своите ученици и прекарва време с тях. В края на този период, Исус посвещава апостолите и се възнася пред очите им на небето (Лука 24:6,24; Йоан 21:1, 14; Деяния 1:3-9).
Десет дни след като Исус се възнася на небето, 120 ученици се събират в Йерусалим да се молят и да чакат идването на Святия Дух, както Исус им е обещал. На празника Петдесятница, Святият Дух слиза върху апостолите и им дава способност да говорят на езици, които никога не са учили. Ап. Петър и другите ученици проповядват по улиците на Йерусалим и 3000 човека повярват на тяхното послание, че Исус е умрял и възкръснал. Тези, които стават вярващи са кръстени в името на Исус. Така се ражда Църквата (Деяния 2гл.).
Църквата в Йерусалим продължава да расте и апостолите вършат чудеса и поучават с голяма сила. Скоро след това започва преследване на вярващите, ръководено от един млад фарисей на име Савел. Много вярващи са принудени да напуснат Йерусалим и където и да отидат, разпространяват добрата вест за Исус по другите градове. Започват да се формират общности на вярващи хора и на други места (Деяния 2:43; 8:1,4).
Едно от местата, където приемат евангелието е Самария. Църквата в Йерусалим изпраща апостолите Петър и Йоан в Самария за да удостоверят това, което чуват за църквата там. Когато пристигат Петър и Йоан, те стават свидетели на идването на Святия Дух и върху самаряните, по същия начин, по който е дошъл и върху тях. Без съмнение, църквата се е разпространила и в Самария. Малко след това, ап. Петър става свидетел на идването на Святия Дух и върху един римски стотник и неговия дом; така църквата се разпространява и сред езичниците (Деяния 8:14-17; 10:27-48).
Яков, един от 12-те апостоли е убит мъченически в Йерусалим. Савел има планове да пренесе омразата сред християните и в Дамаск, но по пътя Исус му се явява във видение. Така предишният гонител на църквата става най-пламенния проповедник на Христос. Няколко години по-късно Саул, вече наречен Павел става библейски учител в църквата в Антиохия. Именно там Святият Дух избира него и Варнава за да станат първите „чуждестранни мисионери“ и те тръгват за Кипър и Мала Азия. Апостолите Павел и Варнава преживяват гонения и трудности по време на своето пътуване, но въпреки това, много хора са спасени, включително един млад човек на име Тимотей. Основани са и много църкви (Деяния 9:1-22; 12:1-; 13-14 гл.).
През това време в Йерусалим възниква въпрос дали да бъдат приети и езичниците в църквата. Дали християните езичници трябва да имат равен статут с християните евреи или и те трябва да спазват Мойсеевия Закон през целия си живот? По-конкретно, трябва ли повярвалите езичници да се обрязват за да бъдат спасени? Свиква се Събор в Йерусалим за да се обсъди този въпрос. Апостолите Петър и Павел свидетелстват за това как Бог е дал Святия Дух и на езичниците без да е необходимо да се обрязват. Решението на Събора е, че спасението е чрез вяра и обрязването не е необходимо (Деяния 15:1-31).
Апостол Павел тръгва на друго мисионерско пътуване, този път заедно със Сила. По пътя към тях се присъединява Тимотей, както и един доктор на име Лука. По водителство на Святия Дух групата на Павел напуска Мала Азия и заминава за Гърция, където са основани още църкви – във Филипи, Солун, Коринт, Ефес и други градове. По-късно ап. Павел тръгва на трето мисионерско пътешествие. Неговият метод на действие е почти един и същ – да проповядва първо в градската синагога като представя евангелието на еврейската общност. Най-често, обаче, той е бил отхвърлян в синагогите и тогава занася евангелието на езичниците (Деяния 15:40-21:17).
Въпреки предупрежденията на неговите приятели, ап. Павел предприема пътуване към Йерусалим. Там той е атакуван от тълпа, която иска да го убие. Спасява го римски офицер, трибун и го отвежда затвора на казармата. Ап. Павел застава пред съда на Синедриона в Йерусалим, но се създава суматоха и ап. Павел е отведен в Кесария, където да бъде съден по римското право. След като прекарва няколко години в Кесария, ап. Павел отнася своя случай до Цезар и това е негово право, според римското законодателство. (Деяния 21:12, 27-36; Деяния 23:1-25:12).
Ап. Павел е отведен с кораб в Рим като затворник и евангелист Лука го придружава. По пътя корабът попада на сурова буря и те преживяват корабокрушение като се спасяват на о. Малта. Там ап. Павел извършва чудеса, които привличат вниманието на управителя на острова и в резултат евангелието продължава да се разпространява (Деяния 27:1-28:10).
Когато пристига в Рим, ап. Павел е поставен под домашен арест. Неговите приятели могат да го посещават и има известна свобода да поучава. Така и някои от римските стражи се обръщат към вярата и дори някои от дома на Цезар стават вярващи в Исус (Деяния 28:16,30-31; Филипяни 4:22).
Докато ап. Павел е под домашен арест в Рим, Божието дело продължава в Средиземноморието. Тимотей служи в Ефес.; Тит ръководи работата в Крит; Аполос служи в Коринт; ап. Петър, най-вероятно, е отишъл в Рим (1 Тим. 1:3; Тит 1:5; Деяния 19:1; 1 Петр. 5:13).
Повечето от апостолите са загинали мъченически за своята вяра в Христос. Последният апостол, евангелист Йоан, вече в преклонна възраст е бил заточен на о. Патмос. Там той получава от Господа послания до различни църкви и видение за последните времена, което той записал в книгата Откровение на Йоан (Откр. 1:9,4,19).
English
Каква е историята на Новия Завет?