Въпрос
Какво означава да бъдеш “ препъни камък” за някой друг?
Отговор
В разгара на поредицата от закони, регулиращи отношението към другите, откриваме: „Да не кълнеш глухия, нито да сложиш препънка пред слепия, а да се боиш от Бога си. Аз съм Господ. ”(Левит 19:14). Очевидно е, че поставянето на камък или тухла пред сляп човек е жестоко, но Новият Завет приема практическата поговорка и я превръща в духовна метафора.
След като Петър смъмри Исус, отричайки, че ще бъде разпънат на кръста, Исус казва: „ А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. ”(Матей 16:23). Петър, под влиянието на Сатана, се опитва да отвлече вниманието на Исус от това, за което бе дошъл. Той се опита да накара Исус да се „препъне“ по Неговия път към разпятието. Павел повтаря идеята: „а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост; “ (1 Коринтяни 1:23). Идеята, че Месията ще бъде разпънат на кръст, е препъни камък за евреите - нещо, което подкопава вярванията им за това какъв ще бъде Месията.
Но през повечето време „препъни камък“ се отнася до нещо или някой, който пречи на друг във връзката с Бог. В Матей 18: 5-7 Исус казва: „ И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!" Точно както би било по-добре да отсечеш ръката си, отколкото да съгрешиш (Матей 18: 8), в перспективата на Царството би било по-добре да се удавиш, отколкото да доведеш дете към грях. По подобен начин в Римляни 14:13 Павел посочва, че единствено Бог съди; ние не трябва да съдим другите, но трябва да се притесняваме, че не ние сме тези, които ги водят към греха, за който сме толкова загрижени.
Препъни камъни възникват и когато пътят е малко по-двусмислен. Зрелият християнски живот позволява някои свободи, които изглеждат в противоречие с послушната, дисциплинирана вяра. Коринтианите се тревожели да ядат месо, принесено в жертва на идоли. Съвременните проблеми включват пиене на алкохол в умерени количества или танци. „ Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите. “ (1 Коринтяни 8: 9). Нашата свобода не трябва да пречи на нечий път с Бог. Ако нещо, което Бог позволява, би довело друг до грях, трябва да го избягваме. Дадена ни е голяма свобода като християни, но най-голямата е свободата да разглеждаме благосъстоянието на другите над нашето.
Да се въздържаш от това да бъдеш „ препъни камък” означава да не водиш друг в грях. Как ще постигнем това зависи от ситуацията и сърцата на хората около нас. Сигурността, която имаме в Божията любов и осигуряване, както сега, така и завинаги, ни позволява да проявяваме загриженост към по-слабите - тези, които се нуждаят от конкретно насърчение, за да разберат кой е Бог. В някои ситуации това означава да живееш в тези свободи, за да покажеш, че Бог е Бог на благодатта. В други това означава да се дисциплинираме да изграждаме по-слаби вярващи и да не ги тласкаме към свобода, за която не са готови. Но винаги това означава да не насърчаваме друг да действа по начин, който Библията конкретно определя като грях.
English
Какво означава да бъдеш “ препъни камък” за някой друг?
