Въпрос
Винаги ли страданието за Христос ще бъде част от това да бъдеш последовател на Христос?
Отговор
Библията говори много за страданието заради Христос. В епохата, през която бил написан Новият Завет, последователите на Исус били често отлъчвани от собствените им семейства и общности. Някое от най-лошите преследвания идвало от религиозните водачи (Деяния 4:1–3). Исус казал на последователите Си: „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:10). Той напомня на учениците Си: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18).
2 Тимотей 3:12 казва: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.“ Както в библейски времена мнозина християни днес са разбрали, че да направиш публично заявяване на вярата си в Христос може да има за резултат затваряне, бой, измъчване или смърт (Евреи 11:32–38; 2 Коринтяни 12:10; Филипяни 3:8; Деяния 5:40). Често онези от нас в свободни народи ни побиват тръпки при тази мисъл, но се чувстваме относително безопасно. Разбираме, че има хиляди, които ежедневно страдат заради Христос, и сме благодарни, че ние не трябва да страдаме. Но има ли само един вид преследване?
Исус е заявил ясно какво означава да Го следваш: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?“ (Лука 9:23–25). Нашето съвременно разбиране на фразата „носи кръста си и ме следва“ често е непълно. По времето на Исус кръстът винаги символизирал смърт. Когато човек носел кръст, той бил вече осъден да умре на него. Исус казал, че за да Го следва, човек трябва да е готов да умре. Не всички от нас ще умрат от мъченическа смърт. Не всички от нас ще бъдат затваряни, бити или измъчвани заради нашата вяра. Така че какъв вид смърт е имал предвид Исус?
Павел обяснява в Галатяни 2:20: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ Да следваме Христос означава да умрем за собствения си начин да правим нещата. Ние имаме предвид нашата воля, нашите права, нашите страсти и нашите цели да бъдат разпънати на кръста с Него. Нашето право да направляваме собствения си живот е мъртво за нас (Филипяни 3:7–8). Смъртта включва страдание. Плътта не желае да умре. Умирането за себе си е болезнено и върви против нашата естествена склонност да търсим нашето собствено удоволствие. Но не можем да следваме и Христос, и плътта (Лука 16:13; Матей 6:24; Римляни 8:8). Исус е казал: „Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62).
Павел е понесъл по-голямо страдание заради Исус отколкото повечето хора. Той е казал това на християните във Филипи: „защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29). Думата „дадено“ тук означава „показано благоволение, дадено свободно като дар“. Павел не представя страданието като проклятие, а като привилегия. Страданието може да приеме много форми. Като избираме да се подчиняваме на Господа Исус Христос ние заставаме в противоречие със света. Галатяни 1:10 казва: „Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.“ Като строго се придържаме към учението на Библията ние се поставяме в положение на отхвърляне, подигравки, самота или предателство. Често най-жестокото преследване идва от онези, които считат себе си за духовни, но са определили Бог според собствените си идеи. Ако изберем да застанем на страната на праведността и библейската истина, си осигуряваме погрешно разбиране, подигравки или по-лошо. Трябва да помним, че никакава заплаха за страдание не е попречила на апостолите да проповядват за Христос. Всъщност Павел е казал, че да загубиш всичко си струва, „за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му“ (Филипяни 3:10). Деяния 5:40–41 описва реакцията на апостолите след като отново са били бити за проповядване за Исус: „А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“
Страданието в някаква форма винаги ще бъде част от това да бъдеш истински последовател на Христос. Исус е казал, че пътеката, която води към живота, е трудна (Матей 7:14). Нашето страдание е също начин да се идентифицираме с Неговото страдание по скромен начин.
Исус е казал, че ако ние се отречем от него пред хората, Той ще се отрече от нас пред Отца Си на небето (Матей 10:33; Лука 12:9). Има много изкусни начини да се отречеш от Христос. Ако нашите действия, думи, начин на живот или избор на развлечения не отразяват Неговата воля, ние се отричаме от Христос. Ако твърдим, че Го познаваме, но живеем сякаш не Го познаваме, ние се отричаме от Христос (1 Йоаново 3:6–10). Много хора избират тези форми на отричане от Христос, защото не желаят да страдат за Него.
Често нашето най-голямо страдание идва отвътре докато се борим за контрол над сърцето, което трябва да умре за своята собствена воля и да се предаде на Христовото господство (Римляни 7:15–25). В каквато и форма да дойде страданието, ние трябва да го прегърнем като почетна значка и привилегия, че ние, като апостолите, „сме били счетени за достойни да бъдем опозорени заради Неговото име“.
English
Винаги ли страданието за Христос ще бъде част от това да бъдеш последовател на Христос?
