Въпрос
Какво беше значението на това, че завесата на храма се раздра на две, когато Исус умря?
Отговор
По времето на Исус, святият храм в Ерусалим беше център на юдейския религиозен живот. Храмът беше мястото, където се принасяха животински жертви и се изпълняваше стриктно поклонение според Мойсеевия закон. Евреи 9:1-9 ни казва, че завесата на храма отделяше Пресветото място – земното обиталище на Божието присъствие – от останалата част от храма, където обитаваха хората. Това означаваше, че човек беше отделен от Бог заради греха (Исая 59:1-2). Само на първосвещеника беше позволено да минава отвъд тази завеса веднъж в годината (Изход 30:10; Евреи 9:7), за да влезе в Божието присъствие от името на целия Израел и да направи изкупление за греховете на народа (Левит 16).
Храмът на Соломон беше висок 30 лакти (3 Царе 6:2), но Ирод беше увеличил височината до 40 лакти, според писанията на Йосиф Флавий, юдейски историк от първи век. Не е известно колко е точната мярка на един лакът, но спокойно можем да предположим, че тази завеса е била висока почти 20 метра. Йосиф Флавий ни казва също, че завесата е била дебела десетина сантиметра, и че коне, вързани за всеки един от нейните краища не са могли да я разкъсат на две. Книгата Изход учи, че тази дебела завеса била направена от син, пурпурен и червен материал и фино усукан лен.
Размерът и дебелината на завесата прави събитията, които се случват в момента на Исусовата смърт на кръста още по-важни. „А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу” (Матей 27:50-51а).
Какво означава това? Какво значение има за нас днес раздраната на две завеса? Най-вече, разкъсването на завесата в момента на Исусовата смърт драматично символизира, че Неговата жертва, проливането на Неговата собствена кръв, било достатъчно изкупление за греховете. Това означава, че сега пътят към Пресветото място е открит за всички хора, по всяко време, за юдеи и езичници.
Когато Исус умря, завесата се разкъсва и Бог излиза от това място, за да не се върне никога повече да обитава в ръкотворен храм (Деяния 17:24). Бог приключва с храма и неговата религиозна система, и храмът и Ерусалим са оставени „запустени” (унищожени от римляните) през 70 г. от Хр., точно както Исус пророкува в Лука 13:35. Докато е имало храм, той означавал продължаването на Стария Завет. Евреи 9:8-9 говори за епоха, която преминава, тъй като е установен Новият Завет (Евреи 8:13).
В известен смисъл завесата символизираше самия Христос като единственият път до Отец (Йоан 14:6). Това се показва от факта, че първосвещеникът трябваше да влиза в Пресветото място през завесата. Сега Христос е нашият върховен Първосвещеник, и като вярващи в Неговото свършено дело, ние участваме в Неговото по-добро свещенство. Сега можем да влезем в Пресветото място чрез Него. Евреи 10:19-20 казва, че верните влизат в светилището чрез „кръвта на Исус, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си.” Тук виждаме изобразяването на Христовата плът, разкъсана за нас точно като завесата, която Той раздра за нас.
Исторически факт е, че завесата беше разкъсана отгоре до долу. Цялото значение на това събитие е обяснено в славни подробности в книгата на Евреите. Ритуалите в храма бяха сенки за бъдещите неща, и всички те сочеха в крайна сметка към Исус Христос. Той беше завесата на Пресветото място, и чрез Неговата смърт верните имат сега свободен достъп до Бога.
Завесата в храма постоянно напомняше, че грехът прави човечеството негодно за присъствието на Бога. Фактът, че приносът за грях беше принасян веднъж в годината заедно с безброй други жертви, които се повтаряха ежедневно, показва явно, че грехът не можеше да бъде истински изкупен, нито изличен чрез животински жертви. Чрез Своята смърт Исус Христос премахна бариерата между Бога и човека, и сега ние можем да отидем при Него с увереност и дързост (Евреи 4:14-16).
English
Какво беше значението на това, че завесата на храма се раздра на две, когато Исус умря?
