Въпрос
Какъв трябва да бъде фокусът на християните в Деня на благодарността?
Отговор
Първоначалният празник на благодарността е организиран от пилигримите в Масачузетс по време на втората им зима в Америка през декември 1621 г. През първата зима са загинали 44 от първоначалните 102 колонисти. В един момент дневната им хранителна дажба се свежда до пет царевични зърна на човек, но тогава неочаквано пристига търговски кораб, който им разменя боброви кожи за зърно, задоволявайки тежката им нужда. Реколтата от следващото лято дава надежда и губернаторът Уилям Брадфорд постановява 13 декември 1621 г. да бъде обявен за ден на пиршество и молитва, за да се покаже благодарността на колонистите, че все още са живи.
Тези пилигрими, търсещи религиозна свобода и възможности в Америка, благодарят на Бога за това, че им е помогнал да намерят 20 акра чиста земя, че в този район не е имало враждебно настроени индианци, за новооткритата им религиозна свобода и за това, че Бог им е осигурил преводач на индианците в лицето на Скуанто. Наред с пиршеството и игрите, в които участвали колонистите и повече от 80 индианци (които допринесли за празника, като донесли диви пуйки и дивеч), важни за празника били молитвите, проповедите и хвалебствените песни. Три дни са посветени на пиршества и молитви.
Оттогава Денят на благодарността се празнува като ден, в който се благодари на Бога за Неговата милост и достатъчна подкрепа. През 1863 г. президентът Ейбрахам Линкълн официално определя последния четвъртък на ноември като "ден на благодарност и възхвала на нашия благотворен Отец". През 1941 г. Конгресът постановява, че след 1941 г. четвъртият четвъртък на ноември ще се отбелязва като Ден на благодарността и ще бъде законен празник.
В Писанието намираме неща, свързани с въпроса за благодарността, почти от корица до корица. В книгата Битие отделни хора принасят жертви в знак на благодарност. Израилтяните пеят благодарствена песен, когато са освободени от фараоновата армия след преминаването на Червено море (Изход 15). По-късно в Мойсеевия закон са определени три пъти годишно, когато израилтяните трябва да се събират заедно. И в трите случая [Безквасните хлябове (наричани още Празник на Пасхата) (Изход 12:15-20), Жътвата или Петдесетница (Левит 23:15-21) и Празникът на събирането на реколтата или Скинията (Левит 23:33-36)] става дума за припомняне на Божието снабдяване и благодат. Жътвата и Празникът на скинията се провеждали конкретно във връзка с Божията промисъл при прибирането на реколтата от различни плодни дървета и култури. Книгата Псалми е пълна с благодарствени песни както за Божията благодат към целия израилски народ чрез Неговите могъщи дела, така и за Неговите индивидуални благодати към всеки от нас.
В Новия завет многократно се повтарят увещанията да благодарим на Бога. Благодарността винаги трябва да бъде част от нашите молитви. Някои от най-запомнящите се пасажи, посветени на благодарението, са следните:
"Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус" (1 Солунци 5:16-18).
"Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение" (Филипяни 4:6, СИ).
"И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци" (1 Тимотей 2:1).
От всички Божии дарове най-големият, който Той е дал, е дарът на Неговия Син, Исус Христос. На кръста на Голгота Исус плати нашия дълг за греха, за да може един свят и справедлив Съдия да ни прости греховете и да ни даде вечен живот като безплатен дар. Този дар е достъпен за онези, които призоват Христос да ги спаси от греховете им с проста, но искрена вяра (Йоан 3:16; Римляни 3:19-26; Римляни 6:23; Римляни 10:13; Ефесяни 2:8-10). За този дар на Неговия Син, дар, който отговаря на най-голямата ни нужда, апостол Павел казва: "Благодаря на Бога за Неговия неописуем дар!" (2 Коринтяни 9:15).
Ние, както и пилигримите, имаме избор. В живота винаги ще има неща, от които можем да се оплакваме (пилигримите са загубили много близки), но ще има и много неща, за които да сме благодарни. Тъй като обществото ни става все по-секуларно, действителното "отдаване на благодарност на Бога" по време на ежегодния празник на благодарността се пренебрегва, като остава само пиршеството. Дано Бог ни даде възможност да ни намираме благодарни всеки ден за всички Негови дарове - духовни и материални. Бог е добър и всеки добър дар идва от Него (Яков 1:17). За онези, които познават Христос, Бог също така съдейства за доброто на всичко, дори и на събития, които не бихме сметнали непременно за добри (Римляни 8:28-30). Нека Той ни намери за Свои благодарни деца.
English
Какъв трябва да бъде фокусът на християните в Деня на благодарността?
