Въпрос
Какво означава, че заплатата за греха е смърт?
Отговор
Римляни 6:23 казва: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. “ В основата си грехът е бунт срещу Бог. Нашият грях ни отделя от Бог, създателя и носителя на живота. Исус каза: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6). Бог е известен като великия „АЗ СЪМ“. Животът е в Бог. И така, когато съгрешим и се отделим от Бога, ние се отделяме от истинския живот. Следователно неизбежно преживяваме смъртта. Необходими са три точки за уточнение:
Първо, грехът не води непременно до физическа смърт веднага. Римляни 6 не ни казва, че когато съгрешим, ще умрем физически. По-скоро се отнася до духовна смърт.
Второ, когато сме спасени в Христос, ние сме избавени от окончателната духовна смърт и сме въведени в окончателния духовен живот. Павел каза на римляните: „Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23).
Трето, дори греховете на вярващите пак водят до вид духовна „смърт“. Въпреки че сме спасени от крайното наказание (вечна раздяла с Бога), ние не сме освободени от естествените последици от прекъснатата връзка с Отца. Когато грешим, ние изпитваме симптомите на духовна смърт. Може да се чувстваме виновни, празни, объркани или откъснати от Бога. Ние действаме по-скоро като неправедни, отколкото като праведни. Нашият грях, дори като вярващи, наранява сърцето на Бог и наскърбява Неговия Дух (Ефесяни 4:30). Въпреки че не прекъсва връзката ни с Него, грехът ни поставя бариера.
Помислете за дете и родител. Когато детето не се подчинява, отношенията с неговия родител са обтегнати. Родителят все още обича детето и все още има най-добрите намерения за детето. Детето никога не спира да принадлежи на родителя. Детето обаче може да изпита някои последствия: недоверие, дисциплиниране, чувство за вина и други подобни. В крайна сметка връзката се възстановява, но като цяло болката е на първо място.
Така е и с нас, и с Бог. Когато се бунтуваме срещу Божието управление в нашия живот, ние се бунтуваме срещу Живота и следователно преживяваме „смърт“ (пречупване, водещо до болка). Когато се върнем при Бога, ние се възстановяваме към духовния живот – общение с Бога, чувство за цел, праведност, свобода и т. н. Радващият се баща в притчата за блудния син го каза най-добре: „Този мой син беше мъртъв и оживя” (Лука 15:24).
English
Какво означава, че заплатата за греха е смърт?
