Въпрос
Какво трябва да научим от Йосифовото племе?
Отговор
Технически погледнато, няма Йосифово племе. Вместо това Йосиф получава "двойно благословение" и двамата му синове, Ефрем и Манасия, стават самостоятелно племе (Битие 48; Исус Навин 14:4; Езекиил 47:13). В Библията понякога се говори за "Йосифово племе" (Числа 13:11; 36:5; Откровение 7:8). В контекста обаче "Йосифовото племе" изглежда се отнася или за племето на Ефрем, или за Манасия, или за "дома на Йосиф", който включва Ефрем и Манасия. Когато Яков насочва пророчеството към всеки от синовете си, той дава на Йосиф едно от най-дългите: "Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и го преследваха; но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Бог на Яков, откъдето е пастирът, Израилевият камък, чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага, и чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения отгоре, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата. Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини. Те ще бъдат на Йосифовата глава и на темето на превъзходния между братята си" (Битие 49:22-26). Както всички пророчества на Яков към синовете му, и това към племето/дома на Йосиф съдържа уроци за всички нас.
Йосиф, "князът сред братята си", е вторият по възраст от дванадесетте. Животът на Йосиф, историята на конфликта с братята му, пленничеството му и последвалата победа, която Бог постига чрез изпитанията му, са добре документирани в Битие, глави 37-51. Яков започва своето пророчество, като сравнява Йосиф с плодоносна лоза или младо дърво. Бог го е направил плодоносен в земята на неговото страдание (Битие 41:52). Двамата синове на Йосиф бяха като пръчките на лозата, които се движат по стената. След това Яков продължава да напомня на останалите братя за лошото им отношение към Йосиф. Те са сред "стрелците", които нападат Йосиф с ожесточение и враждебност, заедно с жената на Потифар, чиито лъжливи обвинения го изпращат в затвора за две години (Битие 39; 41:1).
Но през всички тези проблеми силата на Йосиф е сравнена с лък, който остава стабилен. Това означава, че вярата му не се е провалила, а той е устоял и е излязъл като победител. Ръцете му остават силни и гъвкави - метафора за неговата мъдрост, смелост и търпение. Накратко, Йосиф запазил и почтеността, и комфорта си през всичките си изпитания, носейки всички свои тежести с непобедима решителност, и не потънал под тежестта им. Източникът на тази сила са били ръцете на Могъщия Яков, който винаги е присъствал, за да го укрепи. Йосиф ни напомня, че цялата ни сила за устояване на изкушенията и понасяне на несгодите идва от Бога. Неговата благодат е достатъчна и Неговата сила се усъвършенства в нашата немощ (2 Коринтяни 12:9).
С помощта на Божията сила Йосиф изхранва и подкрепя Божия народ - народа на Израил, който по това време съществува в лицето на Яков и неговото семейство - по време на глада, който опустошава земята. Йосиф може да се разглежда като илюстрация на Христос, Който също е бил обстрелван и мразен, но е понесъл страданията Си (Исая 50:7-9) и е станал Добрият пастир, Скалата и Изкупителят на Своя народ.
Страданията на Йосиф също символизират и предвещават църквата като цяло, както и отделните вярващи. Истинската Христова църква винаги е била преследвана от Сатана, като се започне от мащабното преследване през първи век под властта на римляните. Но дори и във времена на относителен мир за църквата врагът все още изстрелва стрелите си срещу светиите, но Бог ни защитава и укрепва и със Своята сила ще ни върне благополучно у дома.
Яков завършва пророчеството за Йосифовото племе с поредица от благословии. Той пророкува благословии за небесата горе, за дълбините долу, за гърдите и утробата, като всички те се отнасят до временните благословии за плодородие и щедрост, които са бъдещето за Йосифовото племе. Години по-късно Моисей дава същите обещания за щедри благословии на Йосифовото племе (Второзаконие 33:13-16), като повтаря, че Йосиф е "княз сред братята си". Еврейската история ни разказва, че територията на Йосифовото племе е била една от най-ценните части на страната, а домът на Йосиф се превръща в най-доминиращата група в Израилското царство. Йосиф ни напомня, че всички благословии, както временни, така и духовни, идват от Бога. "Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна" (Яков 1:17). Нека всички ние да бъдем непоколебими и силни като Йосиф, да понасяме скърбите и да жънем наградата на вечните Божии благословии.
English
Какво трябва да научим от Йосифовото племе?
